сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

По високите върхове на Африка за един месец

8.4.2009 г.

от Боян Петров

от Боян Петров

Рано или късно най-високите върхове в Африка щяха да дойдат на ред в програмата ми и добре, че дойдоха преди ледовете под Екватора да са се разтопили напълно. В мини-експедицията включих жена ми, за която това беше първото дълго излизане в чужбина и се надявах, че ще издържи ;-)

Планът на експедицията се състоеше от три основни точки:

  1. Изкачване на трите най-високи върха в Африка - Килиманджаро (5895m), Кения (5199m) и Рувензори (5109m).

  2. Събиране на високопланинска фауна и наблюдения на животни

  3. Посещение на два национални парка и защитена зона в Танзания

Информация за най-популярния вулкан в света може да се намери на много места, поради което този материал представя повече информация за по-слабо известните на българите места каквито са планините Рувензори и Маунт Кения.

Килиманджаро е един от най-големите изгаснали стратовулкани в света. Кибо е най-високият и най-младият от трите вулканични конуса, които образуват масива на Кили [другите два са Мауензи (Mawenzi, 5149м) и Шира (Shira, 3962м)]. Вулканът стърчи на около 5100м над околните равнини и наистина създава впечатление за висок връх. Националният парк "Килиманджаро" е с площ от 1668 кв.км. Фауната и още повече флората на планината са изключително интересни и богати.
Списъкът на висшата флора включва над 1200 вида, от които над 4000м се срещат едва 55 вида. Гигантските спорежи Senecio kilimanjari и S. Cottonii, както и Lobelia deckenii са ендемични за този африкански вулкан.

Маргарита (5109м, планината Рувензори, Уганда)
Националният парк “Рувензори” покрива площ от 99,600ха и е част от световното природно наследство на UNESCO. Долната граница започва от 1670м и горната достига 5109м. 70% (68,000 ха) от територията на парка са над 2500м. Останалите територии се разпределят по следния начин: 2250-2500м (16,000 ха), 2000-2250м (11,000 ха), под 2000м са 2,800ха.

Това е третата по височина планина в Африка, която за разлика от Килиманджаро и Маунт Кения (които са вулкани), е истинска планина с 6 масива над 4500м и общо 10 върха по-високи от 4800м. Разположена на 50 км северно от екватора, на границата между Уганда и Конго, Рувензори е дълга около 80 км и широка около 30 км. Маунт Стенли е най-изявеният от шестте централни масива, чиято най-висока точка е връх Маргарита. Глобалното затопляне не е подминало района. Оценка, направена през 1990 г., показва намаляване на ледниците с 40% в сравнение с 1955 г. Прогнозите сочат, че между 2030 и 2040 г. в планината няма да има вече никакъв постоянен лед.

Флората и фауната са феноменални и много от видовете се срещат само тук.
Рувензори може да бъде описан като остров от влажна тропическа гора и алпийска растителност, обграден от сухи равнини. Планината е известна с най-богатата планинска флора в Африка. Над 55% от територията на парка е покрита с гори. Зоналността е ясно изразена, различават се следните основни зони:

(а) Влажна планинска гора. Богат на видове пояс. Срещата се Symphonia globulifera, Prunus africana, Albizzia spp., различни видове Podocarpus и Dombeya.

(б) Бамбуков пояс (2600-3700м). В райони с по-богати почви с преобладание на Sinarundinaria alpina смесени с Podocarpus latifolia и непроходим пояс от Mimulopsis elliotii и най-ниско срещащите се спорежи Senecio erici-rosenii и Lobelia gibberoa.

(в) Ерикоидни храсталаци (Rapanea - Hagenia) (3200-4000м). Пояс от гъсти гори с Erica philippia и E. johnstonii, по които висят брадати лишеи Usnea longissima и много видове мъхове и папрати. Срещат се още Rapanea rhododendroides и Hagenia abyssinica над туфи от Hypericum lanceolatum и H. keniense.

(г) Афро-планински мочурища. (3800-4400м). Големи групи или единични спорежи (Senecio spp.) както и туфи от Helichchrysum stuhlmannii, H. guilelmii, Alchemilla subnivalis and A. stuhlmannii с единични Lobelia wollastoni.

Фауна
Въпреки че в сравнение с миналото горската покривка е фрагментирана, планината се характеризира с най-богатата планинска фауна в Африка. Установени са 70 вида бозайници, включително 6 вида примати. Ендемични за района са видове като планинска рувензорска катерица (Heliosciurus ruwenzorii), рувензорска земеровка (Ruwenzorisorex suncoides), рувензорски тенрек (Micropotamogale ruwenzorii), рувензоров подковонос (Rhinolophus ruwenzorii), рувензорски плъх (Otomys dartmouthii), рувензорски колобус (Colobus angolensis ruwenzorii), рувензорски даман (Dendrohyrax  arboreus ruwenzorii) и дори рувензорски леопард (Panthera pardus ssp.ruwenzorii). В парка са установени 177 вида птици (обявен е като Endemic Bird Area), 17 вида са ендемични за защитената територия, от които най-забележително е рувензорското турако (Ruwenzorornis johnstoni).

От влечугите са установени три вида хамелеони и два вида змии (Jackson's black snake Thrasops jacksoni и отровницата Atheris nitschei). От земноводните ендемични са дървесната рувензорска жаба (Africana ruwenzorica) и рувензорската ноктеста жаба (Xenopus ruwenzori). Безгръбначната фауна е сравнително слабо проучена. Известни са 15 вида дневни пеперуди. От изследване, проведено в периода 1948-1949 г., за алпийската зона на планината се съобщават 60 вида, от които 25 са били нови за науката (Salt, 1987). Откритията в света на безгръбначните животни, обитаващи Рувензори, тепърва предстоят.

График на нашето изкачване до връх Маргарита

Ден 1

Ibanda - Nyabitaba Hut (2600м)

3 часа, денивелация +1200м

Ден 2

Nyabitaba Hut - John Matte Hut (3515м)

5 часа, денивелация +915м.

Ден 3

John Matte Hut - Margherita (5109м) - Elena Hut (4560м)

13 часа, денивелация +1600м, -550м

Ден 4

Elena Hut (4560м) - Scot Elliot Pass (4372м) - Kitandara Hut (4050м) - Freshfield Pass (4215м) - Guy Yeoman Hut (3450м)

8:30 часа, денивелация + 300м, -1010м

Ден 5

Guy Yeoman Hut (3450м) - Nyabitaba Hut (2600м) - Ibanda

5:30 часа, денивелация + 100м, -1650м

Маунт Кения (5199м, Кения)
Маунт Кения е изгаснал стратовулкан, формиран в резултат на периодични изригвания преди около 3,1 до 2,6 млн. години. Планината е насечена от радиално започващи от най-високите върхове дълбоки долини, образувани в резултат на заледявания и последваща ерозия. Годишната сума на валежите варира от 900мм по северните до 2300мм по югоизточните склонове. Над 4500м валежите са само от сняг. В планината има около 10 ледникови езика, най-голям от които е ледникът Люис (Lewis Glacier) и 20 малки езера. Общата площ на ледниците измерена през 1980 г. е около 0.7 кв.км, понастоящем е с 20-30% по-малко, а според прогнозите през 2030-2040 г. ледници в тази планина вече няма да има. 


Флора
Растителността на Маунт Кения е много разнообразна поради големия височинен диапазон, разликите в количеството на валежите, експозицията на склоновете и температурите. Общо 13 вида растения са ендемични за планината. В границите на парка попадат следните зони:


(а) Влажна планинска гора (2100-2400м). По югоизточните склонове доминиращ вид е дървото Ocotea usambarensis, което достига до 45м височина. На северните склонове най-разпространения вид е източно африканската хвойна (Juniperus procera), която достига до над 30м височина.

(б) Бамбуков пояс (2400-2850м). Зона с плътни гори от бамбук (Arundinaria alpina) по югоизточните склонове и по-разредени и смесени с подокарпус (Podocarpus milanjianus) в северозападните райони.

(в) Зона Hagenia-Hypericum (2850-3000м). Високопланинска дъждовна гора с преобладание на Hagenia abyssinica и Hagenia revolutum. Срещат се Hypericum keniense, Lobelia gibbesoa, Impatieus spp. и Sambuscus africana.

(г) Зона с ерикоидни храсталаци (3000-3300м). Съобщества с преобладание на Erica arborea, Philippia excelsa, P. keniensis, Protea gaugedi, Carex monostachya, Helichrysum spp. и други.

(д) Алпийска зона (3300-4350м). Туфи от Festuca pilgeri и Carex spp. Между тях се срещат Alchemilla cyclophylla, Alchemilla johnstonii, Geranium vagans, гигантските розетки на Lobelia telekii (видът цъфти веднъж на 40-70 години!) и Lobelia keniensis, както и Senecio keniodendron, Senecio brassica, Senecio battescombei, Helichrysum kilimanjari и няколко вида магарешки бодили Carduus spp. Горната граница за разпространението на почти всички видове е 4500м въпреки, че няколко вида могат да бъдат видяни и над 5000м.

Фауна
В зоната на влажната планинска гора се срещат видове като голямо африканско горско диво прасе (Hylochoerus meinertzhageni), дървесен даман (Dendrohyrax arboreus), белоопашата мангуста (Ichneumia albicauda), слон (Loxodonta africana), черен носорог (Diceros bicornis), антилопа суни (Neotragus moschatus), черночела антилопа (Cephalophus nigrifrons), няколко вида примати и леопард (Panthera pardus), който се изкачва и над 4000м.
Срещат се още дребна антилопа Sylvicapra grimmia altivallis и златиста котка (Felis aurata). На височина над 3000м от бозайниците се срещат локални ендемични видове като мишевидната земеровка (Myosorex polulus), скалният даман (Procavia johnstoni mackinderi) и плъхът (Tachyoryctes splendens).
От птиците са установени над 130 вида. В горския пояс се среща местната разновидност на зеления ибис (Mesembrinibis cayennensis), ястребов орел на Айре (Hieraaetus dubius), абисинска дългоуха сова (Asio abyssinicus), люспест франколин (Francolinus squamatus) планински франколин (Francolinus psilolaemus), бухал на Макиндер (Bubo capensis mackinderi), локално застрашения бързолет Schoutedenapus myioptilus и много видове нектарници (Nectariniidae). Субендемични са африканският алпийски бързолет (Apus melba africanus) и алпийският ливаден гущер алгироидес (Algyroides alleni).

Върхове и изкачвания
Маунт Кения е планината, която, ако искаш наистина да изкачиш, трябва да си поне средно подготвен катерач. 98% от "изкачилите се" всъщност покоряват третия по височина връх в планината - Point Lenana (4985м). Пойнт Леняна всъщност се издига непосредствено до двата най-високи върха-близнаци, по-ниския Нелион (5188м) и най-високия Батиан (5199м). Следващите по височина над 4800м са Coryndon Peak (4960м), Pt Pigott (4957м), Pt Thompson (4955м), Pt Dutton (4885м), Pt John (4883м), Pt Melhuish (4880м), Pt John Minor (4875м) и Krapf Rognon (4800м).

Заключителни бележки
Изкачването на трите най-високи върха (Килиманджаро, Батиан в Маунт Кения и Маргарита в Рувензори) на Африка от българи в рамките на едно пътешествие осъществяват Борислав Димитров и Йорданка Димитрова през февруари и март 1994 г. Николай Петков и Иван Масларов изкачват Килиманджаро и Батиан в две кратки експедиции (септември и декември 1991 г.). Петър Берон и Владимир Бешков изкачват Килиманджаро през 1983 г. и Рувензори през 1993 г. Жеко Вътев и група от Стара Загора изкачват Килиманджаро и Пойнт Леняна през януари 2009 г. Ние с Ради се качихме на Килиманджаро по маршрута Umbwe Route, Маргарита в Рувензори и почти Нелион (до 5050m) в Маунт Кения.

Пътуването с градски транспорт в Кения, Уганда и Танзания (рейсове с по 55 африканци, кози и кокошки, бусчета "матату" с по 18 човека) по 24-46 часа, лошите и прашни пътища, опасността от малария и други болести, непрекъснатото даване на бакшиши, логистичните и битови неуредици могат да вгорчат всяко пътуване в Африка.
И последно.....описанията на подходи и маршрути по тези върхове правени дори и преди пет години се различават от действителността. Ледниците под екватора се топят и изчезват със страшна сила в резултат на глобалното затопляне. Ако искате да видите лед в тези планини побързайте- до 15-20 години там ще има само бледи или никакви следи от тях.

Използвани основни източници

  1. Beron P. 2008. High Altitude Isopoda‚ Arachnida and Myriapoda in the Old World.Bureschiana 1, Pensoft Publishers, National Museum of Natural History, Bulgarian Academy of Sciences, 556 p.
  2. Rwenzori Abruzzi. 2006. Rwenzori Mountains National Park. www.rwenzoriabruzzi.com.
  3. Salt, G. 1987. Insects and other invertebrate animals collected at high altitudes in the Rwenzori and on Mount Kenya. African Journal of Ecology 25(2): 95-106.
  4. Stattersfield, A. et al. 1998. Endemic Bird Areas of the World: Priorities for their Conservation. BirdLife International, Cambridge, U.K.
  5. http://www.summitpost.org/area/range/380928/rwenzori-mountains.html
  6. http://www.traveluganda.co.ug/ruwenzori.asp
  7. http://en.wikipedia.org/wiki/Mount_Kenya
  8. Allan, I. 1991. Guide to Mount Kenya and Kilimandjaro. The Mountain Club of Kenya. Regal Press, Nairobi.
  9. United Nations Environment Programme-World Conservation Monitoring Centre (Content Partner); Langdon D. Clough (Topic Editor). 2008. "Mount Kenya National Park and National Forest, Kenya." In: Encyclopedia of Earth. Eds. Cutler J. Cleveland (Washington, D.C.: Environmental Information Coalition, National Council for Science and the Environment). [First published in the Encyclopedia of Earth October 16, 2007; Last revised November 21, 2008; Retrieved March 17, 2009]. http://www.eoearth.org/article/Mount_Kenya_National_Park_and_National_Forest,_Kenya

 

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах