сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Един месец из Скандинавия: Aрхипелагът Шпицберген

14.11.2008 г.

от Румен Пенин

Aрхипелагът Шпицберген от Румен Пенин

В третата част на фотопътеписа ще се разходим из един от най-северните архипелази на Земята - Шпицберген, който норвежците наричат Свалбард. След час и половина полет от северния норвежки град Тромсьо се приземяваме на летището в главния град на Шпицберген - Лонгир (Лонгирбюен). Архипелагът се простира от 76˚ до 81˚ с.ш и от 10˚ до 32˚ и.д. Заема площ над 60 000 кв.км. в пространството между Гренландско и Баренцово море.

Предполага се, че архипелагът е бил открит и посещаван от викингите и от поморите, обитавали северните части на днешна Русия. Те наричали архипелага Грумант. През 1596 г. островите били открити отново от холандския мореплавател Баренц, който дава названието на архипелага Шпицберген, означаващо "остри планини". През XVII и XVIII в. островите били използвани като база за лов на китове - вече почти напълно изтребени в този район. В 1920 г. бил подписан Парижкият договор за Шпицберген от САЩ, Норвегия, Великобритания, Франция, Япония, Холандия, Швеция, Италия. През 1935 г. се присъединява и СССР. От 1925 г. официално архипелагът е част от Кралство Норвегия, но на него има и две руски селища с право на добив на въглища - Баренцбург и Пирамида.

Съществуват редица международни споразумения за използването на природата на архипелага за научни изследвания, забрана за военни дейности и пр. Архипелагът е свързан с част от полярните изследвания на Руал Амундсен, Умберто Нобиле и др. На него са разположени постоянно действащи научни станции за изучаване на ледниците и се провеждат ежегодно международни експедиции.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах