сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Южната приказка на България

17.2.2016 г.

Кметът на Ивайловград Диана Овчaрова зарязва ритуално лозата в центъра на града.

Снимка: БУЛФОТО 

Зарязването е най-важният ден в Ивайловград, наречен „Южната приказка на България“. Наред с официалната церемония в града, всяко село отбелязва празника по свой начин. 

В известното с букета си от домашни вина село Свирачи новият Трифон Зарезан, Димитър Пасков, заедно с най-възрастния лозар на селото Димитър Кетенев зарязаха и дадоха начало на традиционното винено шествие по главната улица на селото, а от всяка къща излизаше стопанинът и разливаше вино за играещите дългото през цяло село хоро. 

 

Кметицата на село Свирачи Тянка Пехливанова разлива вино по пътя на шествието.

Снимка: БУЛФОТО 

Районът е характерен и с една друга, по-малко известна история - за преселението на малоазийските българи. В края на 17 век животът в селата около днешния Ивайловград става нетърпим за българското население. По онова време богат турчин, Якуб бей, известен още като Хаджи Якуб, предложил те да пренесат своите занаяти в земите на Мала Азия и им обещал покровителство и настаняване в свободни земи на юг от Маняското езеро. Скоро с умението си да правят дървени въглища те излезли с продукцията си на всички тържища и големи пристанищни центрове като Одрин и Цариград.

Най-голямото село на малоазийци било Коджа Бунар, основано през 1721 година от преселници от селата Деве дере /сегашен Камилски дол/, Хухла и Юбрюирен /сегашно Горно селци/. В началото на 20 век животът на българите там отново станал труден и след почти три века изгнание, след като били превърнали пустошта в плодороден край, те започнали опити да се върнат обратно в родината си. След като не успели да уредят размяна на имоти с изселващи се след Освобождението турци или да продадат къщи и добитък, повечето от тях тръгнали обратно към България само с дрехите на гърба си -  така, както там били отишли три века по-рано техните прадеди.

През 1914 в Ивайловграско се установили значителна част от преселниците, наричани от местното население „малоазянци” – 473 семейства с 2202 души. Така в селата Свирачи, Лъджа, Бяло поляна, Пелевун, Железари, Костилково и Ленско се настанили жители от малоазийските села Кожда бунар, Тьойбелен, Ташкеси, Юрен, Ново село, Аладжа баир, Мандър, Суют, Чатал тепе и Урумча. Част от преселниците стигнали и до други краища на България, като в Бургаско има запазена памет и традиции на малоазийци. /БУЛФОТО/

  

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах