сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Стефан Панаретов - първият ни посланик в САЩ

16.1.2018 г.

Малцина от нас знаят кой е Стефан Панаретов, но той се нарежда сред българите, допринесли много за България.

На 10 декември 1914 г. д-р Панаретов става пръв български пълномощен министър във Вашингтон (1914-1925). На 22 декември 1914 г. е приет тържествено в Белия дом от президента на САЩ Удроу Уилсън. На него Панаретов връчва акредитивните си писма, като декларира, че главната линия на политиката, която ще следва в българо-американските отношения, е „да се засилват приятелските връзки,  съществуващи между България и САЩ”. Българската легация във Вашингтон е официално открита на 16 януари 1915 г.

Стефан Панаретов влиза и в състава на българската делегация за подписването на Ньойския мирен договор, а през 1921 става и делегат на Обществото на народите. От 1925 г. работи като постоянен хоноруван лектор по славянска филология и литература във Вашингтонския университет. Пише статии в българския и чуждия печат и е автор на различни изследвания. Сред творбите му са: Българска граматика (1881), книгата Near East Affairs and Conditions, съчинението Bulgaria and her neighbors, както и англо-български речник, върху който работи повече от 40 години. Той умира във Вашингтон на 78 години и е погребан на 21 октомври 1931 г. в гробището Рок Крийк (Rock Creek Cemetery).

Стефан Панаретов е родом от Сливен и е виден просветен деец през Възраждането и дипломат и общественик след Освобождението. Член е както на Българското книжовно дружество (БКД), така и на Българската академия на науките (БАН). Учи в българското училище във Фенер (1860-1867), а след това и в Робърт колеж (1867-1871), където по-късно е професор по български език.

Той активно се занимава с обществена дейност и допринася много за запознаването на световното обществено мнение с турските жестокости по време на Априлското въстание. Важно е участието му в движението против решенията на Берлинския конгрес.

Д-р Панаретов оставя цялото си състояние – според някои източници възлизащо на около 2,5 млн. лева, според други на 5 млн. лв., за подпомагане на българското просветно и културно развитие. Според завещанието му той дарява всичките си вложения в български банки на БАН, като предвижда сума за стипендии на студенти по българска филология в Софийски университет и на ученици от софийски гимназии. От завещаните суми са формирани два фонда: единият към БАН, а другият към Народната библиотека.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах