сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Google отбелязва 156 години от рождението на Фритьоф Нансен

10.10.2017 г.

Интернет гигантът Гугъл (Google) отбелязва 156 години от рождението на Фритьоф Нансен със специален дудъл (Doodle).

Едноименната търсачка създаде специален дудъл в чест на норвежкия полярен изследовател, хуманист и лауреат на Нобелова награда за мир за 1922 г.

Фритьоф Нансен е роден през 1861 г. в близост до днешната столица на Норвегия Осло. Още от ранните си години проявява страст към това, с което ще се занимава след години – скиорството. Постига успехи в тази сфера още като юноша. В Осло завършва висшето си образование със специалност зоология. Едва 20-годишен се отправя на биоложка практика в Гренландско море на кораба „Викинг“, който ловува тюлени.

Това плаване в Арктика има решаващо значение за по-нататъшната му дейност като полярен изследовател. След завършване на образованието си през 1883 г. става лаборант по зоология в Бергенския музей. Работи в университета в Парма, Италия, и в първата в Европа морска биоложка станция в Неапол. През 1886 г. е удостоен с голям златен медал на Кралската Академия на науките за своите изследвания по строежа на клетъчния апарат на нервната тъкан и получава докторска степен.

Работата като зоолог не е достатъчна за авантюристичната натура на Нансен. Сам споделя, че дългите часове, прекарани в лабораторията, колкото и продуктивни да са, не покриват непреодолимата му нужда от приключения. Важно е да отбележим, че годините, в които живее Нансен, всички науки бележат сериозен подем. Само за няколко десетилетия се появяват технологии, които изцяло променят научната сфера.

В тази динамична среда на норвежеца му хрумва идея, която е посрещната от обществото като лудост и чист опит за самоубийство – покоряване на Северния полюс. С времето желанието му става толкова непреодолимо, че той е готов да тръгне сам.

За това говори една негова мисъл: „Унищожавам мостовете зад себе си – тогава няма друг избор освен напред.“ Реакцията на обществото не е изненадваща. Опитите на предходните изследователи показват, че такава експедиция е невъзможна и със сигурност би завършила със смърт на участниците й.

Тези факти не спират Нансен. 9 години той грижливо подготвя мисията, поръчва специален кораб, способен да достигне непробиваемия полюс. Плавателният съд е кръстен „Фрам“ (на норвежки „напред“).

Планът му е толкова логичен, че след като става публично достояние, мнозина започват да се питат дали покоряването на полюса не е наистина възможно. Нансен успява да събере екипаж от 13 души и 30-ина кучета и „Фрам“ тръгва на далечната експедиция (1893-1896). Тя е съпроводена от обрати и разкрития, които „отварят очите“ на учени от цял свят.

Нансен открива, че Арктика всъщност представлява океан и това обяснява отклоненията на кораба. На втората година плавателният съд спира да се движи, заобиколен от ледовете на полюса. Разочарован, че мисията му става все по-невъзможна, но и същевременно въодушевен от огромното откритие, норвежецът прави нещо безумно.

Взема решение заедно с един сподвижник и няколко кучета да измине оставащите 600 км до полюса на ски. Има провизии само за 100 дни, а в крайна сметка се оказва, че нечовешки трудната мисия му коства почти година. С времето силите на двамата намаляват, а храната се стопява. Трудно е да се опише на какви мъки са подложени предвид факта, че температурата пада до -45 градуса.

Дори авантюристичната натура на Нансен не е достатъчна, за да бъде довършен този най-труден поход в историята на човечеството. На прага на силите си, двамата приключенци са спасени от английски кораб (ирония е, че три години по-рано норвежецът отказва на капитана на кораба да го вземе в екипа си). Нансен е върнат в Осло, а там е посрещнат не просто като национален герой, ами като истинско божество.

„Успешната провалена мисия“ донася революционни открития на океанографията, а почестите и наградите за лудия авантюрист са стотици.

Нансен става посланик на Норвегия в Лондон, а през 1922 г. получава Нобелова награда за мир.

Ето какво пише сайтът bulgarianhistory.org относно връзката на Нансен с България: Възползвайки се от високото си обществено положение, Фритьоф Нансен става един от най-големите хуманисти за времето си. Помага на хора във всекидневна нужда, като им дарява средства. Тази дейност се разраства и в по-големи мащаби.

През 1922 г. Нансен става върховен комисар за бежанците на Обществото на народите. В този период българската история е изпълнена с ужасяващи събития, касаещи нашите бежанци. Фритьоф Нансен измисля нещо революционно. Изготвя специален документ, даващ право на военновременните, политически и др. бежанци да пътуват безпрепятствено по света и да се заселват, където сметнат за добре.

Вкаран е в употреба заради Октомврийската революция от 1917 г., вследствие на която стотици хиляди напускат родната си Русия. По-късно от него се облагодетелстват преследваните в Турция арменци, европейските евреи, подложени на нацистки гонения и други. Точно заради т. нар. Нансенов паспорт изстрадалите българи от Западна Тракия се прибират по домовете си, депортирани от егейските острови по време на Гръцко-турската война от 1919-1922 г.

Потомък на семейство с такъв паспорт е днешният посланик на Италия в София Стефано Бенацо. Създаването на паспорта е революционно решение за времето. Фактът, че този документ се използва за придвижване на бежанците до ден днешен, показва значението на делото на Нансен.

През 1922 г. норвежецът е в България като председател на Върховния комисариат на бежанците. Той се среща с министър-председателя Александър Стамболийски и с представители на културно-благотворителното дружество „Тракия” начело с проф. Димитър Михалчев, които му връчват изложение на тракийските бежанци. За характера на госта говори изказването: „С трудните проблеми се справям веднага. За невъзможните неща ми трябва малко време, за да ги реша.”

България и българите са признателни на Фритьоф Нансен. Изненадващо, той не е един от онези персонажи в историята ни, които тънат в забвение. Улици и булеварди са кръстени на негово име, а наскоро е изграден и негов паметник в София, в близост до НДК. През 2011 г. е открита изложба, посветена на великия норвежец.

Фритьоф Нансен умира на 13 май 1930 г. в градчето Люсакар на 69-годишна възраст. /БГНЕС

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах