сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

75 години от трагичната гибел на цар Борис Трети

28.8.2017 г.

На 28 август 1943 г. неочаквано умира цар Борис Трети. До ден-днешен това трагично събитие предизвиква интереса както на българските историци, така и на обществото като цяло.

Има редица версии за тази изненадваща смърт. Цар Борис Трети е изключително обичан от българското общество и е изпратен от стотици хиляди в последния си път. Траурната процесия от 5 септември 1943 г. е запечатана на една уникална колекция от снимки, която ни представя целия трагизъм, и едновременно с това – величие на този нещастен в историята на България момент.

Смъртта на цар Борис Трети е изненада за нас българите, защото в разгара на Втората световна война /1939-1945 г./ ние сме разчитали на държавния глава, че ще извади този път България от войната, без да претърпим национална катастрофа. Като имаме предвид, че той умира на 49 години и преди това е бил в добро здравословно състояние, като изключим ишиаса, който е лекувал от времето на Първата световна война /1914-1918 г./, това е една драма за нас българите, за нашата национална съдба.

Цар Борис Трети умира на Голяма Богородица, а поклонението пред неговите тленни останки е цели 5 дни в храма „Свети Александър Невски“. За това време 379 000 души са свели глава пред ковчега му. Опашката започвала от храма „Свети Александър Невски“, минавала покрай Академията на науките, после – по бул. „Цар Освободител“, по улица „Раковски“ и стигала чак до площад „Славейков“. Няма такова грандиозно поклонение не само в българската, но и в балканската история. Това са били хора, дошли не само от София, но и от цялата страна.

Българите са наричали своя цар „Господина с меката шапка“, защото често са го виждали по различни краища на България да ходи така облечен. 

След поклонението на 5 септември 1943 г. се е състояло и траурното шествие, което фотографът е запечатал. То започнало от храма „Свети Александър Невски“ и минавало по „Цар Освободител“. Снимките са направени, когато шествието преминавало покрай Военния клуб. След това то продължавало до вече несъществуващата улица „Търговска“, „Княгиня Мария-Луиза“ и чак до Централна гара. Оттам с влак тленните останки на монарха са транспортирани до Кочериново и до любимия му Рилски манастир, където Борис Трети е погребан по негово желание, без да е оставил писмено завещание.

Едно от най-впечатляващите неща, които е уловил фотографът, е съставът на процесията. След оръдейния лафет с ковчега на царя са били царица Йоанна и княз Кирил, сестрите княгини Надежда и Евдокия, забулени в черно, а също и сестрата на царица Йоанна – принцеса Мафалда Савойска. Малко след погребението тя става жертва на Хитлер и Гьобелс, които я обвиняват, че нейният баща, италианският крал Виктор Емануил Трети, който само преди един месец е свалил от власт Мусолини, този път е отровил зет си цар Борис Трети. Това, естествено, не е вярно. Самата Мафалда има трагична съдба – загива в концентрационния лагер Дахау от британските бомби.

След представителите на царската фамилия следват останалите официални лица, които са гости на погребението. Това са представителите на Тристранния пакт. От името на фюрера присъства великият адмирал Ерих Редер, до него е фелдмаршал Вилхелм Кайтел, който е началник-щаб на действащата германска армия Вермахт, следват представителите на Японската империя и на Мусолини, който, въпреки че е свален от власт, с помощта на Хитлер се е окопал в Северна Италия. Най-общо – това са представителите на силите на Оста Рим-Берлин-Токио. След тях на траурната церемония са представителите на нашите по-малки съюзници – Финландия, Словакия, Унгария, Румъния и Хърватия.

На съюзниците е отредено видно място, за да се подчертае, че, въпреки смъртта на Борис Трети, Царство България ще остане в състава на Тристранния пакт. Защото веднага след кончината на владетеля започва пропаганда, особено по Би Би Си, че това е началото на края, че след смъртта на цар Борис Трети България ще се отцепи от Пакта, че Хитлер бил отровил царя. Целта е да се настрои народът срещу Германия. Затова не е случайно, че представителите на съюзниците са на такова видно място, непосредствено след семейството и най-близките на покойния цар Борис Трети. 

Следващата група, която виждаме на снимките, са военните аташета. Сред тях, обаче, не се вижда представителят на СССР. България е единствената страна от Тристранния пакт, която по време на войната поддържа дипломатически отношения с Москва. Съветският военен аташе най-вероятно също е положил венец, но това е станало в „Свети Александър Невски“, а след това не се е включил в траурната церемония по разбираеми причини – не е можел да застане един до друг с германските представители, с които са били във война. 

Има многобройни представители на българското духовенство, което е много тясно свързано с царя. Всеизвестно е, че монархът е покровител на Българската православна църква. Той редовно се е застъпвал за нея, когато са се правели бюджетите на Царство България, първо – за армията, а след това - за бюджета на Светия Синод. По тази причина той е бил много уважаван от духовенството и миряните. Ясно се виждат на снимките и представителите на различните родове войски. По това време България е във военно положение и поддържа армия от над половин милион военнослужещи. На фотографиите виждаме как отдават почит представителите на сухопътните войски, на военноморския флот, на ВВС. Те се прекланят пред своя Върховен началник /днес наричаме – върховен главнокомандващ/ на българските Въоръжени сили в мирно и военно време. Цар Борис Трети, както по-рано и неговият баща – цар Фердинанд, по време на тържествените церемонии винаги е носил военна униформа.

Трагедията на цар Борис Трети е била в това, че той не е вярвал в победата на германското оръжие. Вече е имал горчивия опит от фронтовете на Първата световна война и казвал: да, германците са най-добрата армия, организирана и обучена, но Германия няма ресурс да води война срещу останалия свят.

Българският монарх не е вярвал в победата на Германия, особено след като Хитлер напада Съветския съюз. Борис Трети е държал да бъде Цар Обединител, както го нарича народът, след като в периода 1940-1941 г. си връщаме не само Южна Добруджа, но и Западните покрайнини, Вардарска Македония и Беломорска Тракия. Но той е бил реалист и също е казвал: по-добре да запазим малкото, отколкото както баща ми се хвърляше наведнъж да осъществи националния идеал за обединение.

Цар Борис Трети е много различен от своя баща – бил е разумен. Още през 1943 г. той вече разбира, че България попада в съветска зона. Малко по-рано, през май 1942 г. народният комисар по външните работи Вячеслав Молотов подписва с Уинстън Чърчил съюзен договор в Лондон, в който се дава правото на санитарен кордон на Сталин спрямо Германия. Този санитарен кордон включва Финландия, Прибалтика, Полша, Чехословакия, Унгария, Румъния и България. Без Гърция, защото на последната Чърчил много държи заради морските комуникации на Британската империя в Средиземно море и Суецкия канал за Индия и Австралия. Царят е знаел, че ние ще бъдем предадени в съветската зона, това е бил неговият кошмар. Когато Борис Трети се завръща от срещата си с Хитлер във Вълчата бърлога, състояла се на 14-15 август 1943 г., при кацането на самолета на летище „Враждебна“ казва на брат си Кирил: „Моето представление свърши. Някога ние спасихме царството, но този път няма да го спасим“.

Дори със сърдечна криза цар Борис Трети изкачва връх Мусала. Но вече усеща своята обреченост. Монархът вижда края на България, не само на династията, но и на царството. Борис е българският цар, който е роден в България, възпитан е в България, воюва по фронтовете на България и умира в България. Той чувства България като свое отечество и е виждал, че тя ще попадне в съветската зона, ще бъде болшевизирана, което и става на 9 октомври 1944 г. Тогава на Московската конференция Чърчил отстъпва на Сталин 80% съветско господство в Царство България, което ние преживяхме 45 години.

След смъртта на цар Борис Трети Регентският съвет не е в състояние пълноценно да изпълнява функциите си. Същото важи и за правителството на Добри Божилов. От една страна цар Борис Трети си отиде рано, на 49 години, но от друга - това бе една достойна смърт и остави добър спомен сред народа си. /БГНЕС 

Анализът е направен от академик Георги Марков, историк.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах