сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Феликс Каниц – Балканският Колумб

2.8.2017 г.

„Никой от странните пътешественици из България не е писал толкова вярно и точно като Ф. Каниц“.

Феликс Филип Емануел Каниц е австро-унгарски учен (археолог, етнограф, географ) и художник. Той е евреин, приел християнството. Роден е на 2 август 1829 г. в Будапеща, Австрийска империя в богато семейство, но още юноша остава без родители и е принуден да се издържа сам.  С изследванията си на Балканите си спечелва прозвището Балкански Колумб.

Започва да пътува в Югоизточна Европа – Босна и Херцеговина, Черна гора, Далмация, Сърбия и България, като художествен редактор на сп. „Илюстрирте цайтунг“ (1858). Уредник е на Антропологическото дружество във Виена (1870). Научните си съобщения изпраща в Императорската кралска академия. Член-кореспондент е на Географските дружества в Дрезден, Санкт-Петербург, Берлин и Виена. Попечител е на Музея на търговията и член на дирекционния съвет на Клуба на науките (Виена). От 1878 г. е императорски съветник на император Франц Йосиф I.

Феликс Каниц идва в България 18 пъти, като за пръв път пристига на 11 юли 1860 г., когато е на 30 години. Още тогава той разбира, че географските и картографските данни на Ами Буе, Хайнрих Барт, Огюст Викенел и други европейски учени за България  са неточни и оскъдни. Той отбелязва, че между Дунава и Черно море се намира такава огромна, почти неизвестна област, чието изследване в последните години представлява за него още по- голям интерес, поради нейното нарастващо политическо и икономическо значение.

Резултат от пътешествията му из българските земи са уникални трудове с исторически, етнографски и географски характер.

Във възрожденската ни преса излизат съобщения и статии за дейността на Каниц. „Никой от странните пътешественици из България не е писал толкова вярно и точно като Ф. Каниц“ (Българский народен календар за проста година 1875 г. (урежда се от Янко Ковачев. VII годишнина)). Във в. Независимост, год.III, бр. 29 от 7 април 1873 г. се отбелязва: „Господин Каниц е турил вече под печат своите пътешествия по България, които са любопитни не само за европейците, а и за назе, защото ние и до днес още не сме изучили сами себе си.“

За „Оригинална карта на Дунавска България и Балканът“ с обозначени 3200 селища, 35 манастира и крепости, е награден със златен медал на Парижкия географски конгрес (1876). Висока оценка получава тя и на Московския антропологически конгрес (1879 г.). Руският генерален щаб я препечатва и въз основа на нея се водят военните действия в 1877/78, за което Александър II награждава авторът й с орден „Св. Станислав“. Картите на Феликс Каниц са използвани на Берлинския конгрес на Великите сили (1878) за установяване следвоенните граници на Балканите.

От 1885 г. създава нови 50 карти на Сърбия, Княжество България и Източна Румелия. Издава и 3-томен труд „Дунавска България и Балкана“ – исторически, географски и етнографски пътни студии от 1860 – 1875 г. За съжаление той дълго време остава непреведен на български.

За последен път Каниц е в България през 1883 г. Умира на 8 януари 1904 година във Виена на 74-годишна възраст.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах