сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Учени разбиха клишето за нещастната нация: Българинът всъщност е щастлив

10.6.2017 г.

Щастлив ли е българинът? Вечният въпрос, който години наред витае сред обществото ни. Често, без да се отдели време за размисъл, отговорът е – не. Кратко, точно и ясно. Не. Дали това обаче наистина е така?

Учени от Института за изследване на населението и човека към БАН и Института за политика разбиват на пух и прах всички клишета за нещастния българин с последното си изследване.

Резултатите показват, че по всички скали българинът е точно толкова щастлив, нормално благоразположен, с естествено средно проявление на тревожност, колкото французите, американците и шведите. Не бихме могли да допуснем, че при нас тревожните състояния са повече, отколкото на други места”, заяви проф. Антоанета Христова, директор на Института за изследване на населението и човека (ИИНЧ) към БАН.

Изследването относно психичното състояние на българина е резултат от партньорството между Института за политика и Института за изследване на населението и човека към БАН. Целта на екипа е да разобличават фалшиви данни.

„Направихме изследването, защото аз и колегите ми се уморихме да слушаме в новините колко сме нещастни, неудовлетворени, тревожни и причината за агресията и всичко негативно, което виждаме в ежедневието си, се дължи на тези наши състояния. Решихме да проверим дали това е така”, обясни проф. Христова.

В България има много повече слънчеви дни, отколкото на други места по света. Само ако излезем от този факт, според проф. Христова, можем да предположим, че оптимистичните настроения, свързани с климата, ще влияят положително върху настроенията ни.

Респондентите са отговаряли на въпросите колко щастлив се чувствам в последно време, колко пъти ми се е случвало да се чувствам добре и да мога да кажа - чувствам се щастлив, до каква степен съм обзет от тревожност, песимизъм / оптимизъм, удовлетвореност. 

Проф. Антоанета Христова е категорична, че много често в изследванията се бърка понятието щастие, което е моментно състояние - в даден момент усещаш някаква радост от случването на нещо и го преживяваш като момент на щастие. Това се бърка с чувството за удовлетвореност - за това дали човек е доволен от живота си, дали покрива очакванията си в работата, в личния живот, в обществото.

Ние сме нормално тревожни, удовлетворени и щастливи. Ние можем да бъдем много щастливи. Щастието се свързва с пари, но не с прекалено много пари, а с това да можеш да свържеш двата края, да можеш да дадеш необходимото на близките си, децата да са нахранени и да учат, да можеш да почиваш два пъти в годината. Парите сами по себе си не определят състояние на щастие и състояние на удовлетвореност”, посочи проф. Христова.

От друга страна обаче състояние на щастие и удовлетвореност определят дали си самотен. Хората с по-ниски нива на удовлетвореност и щастие и по-високи нива на тревожност са хора, които живеят самотно или са загубили близък.

Тези, които са сключили брак или живеят на семейни начала с партньор и имат близко обкръжение, показват по-високи нива на щастие.

По-високи нива на щастие показват и респондентите, които имат едно или две деца, в сравнение с тези, които нямат деца или имат три или повече. 

Освен това много по-стабилни са семействата, в които повече от един от членовете носи доход в семейството. Ако е само един, тревожността е висока, показват резултатите.

Директорът на ИИНЧ категорично посочва, че когато мерим щастието и удовлетвореността трябва да знаем какво точно мерим.

Именно тук идвал разминаването с европейски изследвания, при които българите сме най-нещастни в целия ЕС - най-малкото при един и същ въпрос дали някой е удовлетворен и щастлив от заплащането си, което в различните страни е различно, ние сме последни. Само че къде сме щастливи и кое определя щастието ни?

Резултатите показват, че българинът се чувства добре вкъщи, при семейството си, при близките си - в малкия си свят. От друга страна, хората се чувстват изключително отдалечени от държавата, институциите, политиците и управлението - по 10-степенната скала, при която 10 е максимална отчужденост, отчетеното ниво е 8.

От изследването може да се направи извод, че отчуждението може би е механизъм за справяне с неудовлетвореността и усещането, че държавата не е това, което трябва да бъде, че липсва връзка на обществотос нея. Отчуждението помага на отделния индивид да се чувства нормален и спокоен. Такива нива на отчуждение няма регистрирани в европейските и като цяло в развитите държави.

Изследването също така установява, че хората между 46 и 55 г. са най-удовлетворени. Това е възрастта, когато възрастният и зрелият индивид вероятно приема живота такъв, какъвто е. Приема успехите и неуспехите си, постигнатото и непостигнатото и продължава да живее с него.

Тревожността се определя от икономическото благосъстояние -  финансовото здраве и образованието се отразяват положително на нивото на тревожност.

По отношение на песимизма и оптимизма резултатите показват, че българите като цяло сме много оптимистична нация. Има много малки разлики между мъже и жени, което е съществена промяна спрямо 10 години назад, когато данните са показвали такива значими разлики. Това поставя въпроса дали половите различия вече не са се размили, коментира проф. Христова.

От друга страна има и повишаване на нивото на оптимизъм.

„Българинът си е в съвсем нормална кондиция, а в ненормална кондиция е състоянието на комуникация и удовлетвореност, което създават у него държавата и системата”, заключва е проф. Христова. /БГНЕС

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах