сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Теорията на тирбушона (от брой април 2006 г.)

27.4.2009 г.

Под това необичайно име се крие опит да се обясни загадъчната природа на земетресенията.

 Под това необичайно име се крие опит да се обясни загадъчната природа на земетресенията. Двама български учени - ст. н. с. Бойко Рангелов от Геофизичния институт на БАН, и проф. Рангел Гюров от Нов български университет предлагат обяснения за някои от явленията, които си остават недостатъчно изяснени от традиционната концепция за тектониката на плочите.

Именно някои неясноти в официалната теория относно процесите, които се наблюдават при действителните трусове, провокирали двамата учени да започнат да си задават поредица от въпроси. Защо стават тежки земетресения в райони, които са твърде отдалечени от границите на тектоничните плочи и на пръв поглед би трябвало да са стабилни? Защо земетресенията по разломите винаги са от различен тип, а не от един и същ, както диктува логиката? Защо вулкани съществуват не само по границите на тектоничните плочи, а и във вътрешността им? И защо в огромната си част земетресенията са толкова непредвидими?
Анализирайки наличните геологични данни, плюс тези, получени от съвременната апаратура за космически наблюдения и от глобалната система за позициониране, двамата учени стигнали до извода, че земята под краката ни се движи в големи спираловидни структури, подобни на ураганите в атмосферата и океанските течения, само че много по-бавни.
Те наричат тези структури вихрови. Вихровите образувания са с различни размери и форми, движат се с различна (но много малка) скорост и създават различни вертикални и хоризонтални премествания. Те се появяват и изчезват спонтанно. Понеже средата, в която съществуват, е много плътна, те може да са не само вертикални, а да заемат наклонена, дори хоризонтална позиция. Могат да бъдат също глобални, регионални или локални.

Причините за тяхното възникване са разнородни - непрестанните конвекционни движения в земната магма, въртенето на планетата около оста є и около Слънцето, магнитните полета, разликите в плътността на мантията и множество други фактори. Едно от явленията, за което теорията предлага обяснение, са силните земетресения във вътрешността на тектоничните плочи, например тези при разлома НюМадрид в САЩ, Вранча в Румъния, Хиндукуш и т.н. Според тектониката на плочите по тези места не би трябвало да има значими трусове, но въпреки това те са факт. Теорията на тирбушона твърди, че това са области с изразено „завихряне" на земни маси, което е видно от сателитната карта (долу вляво) и сеизмичната активност в тези райони се появява заради влиянието на активни местни спираловидни образувания, които проникват 
дълбоко в горната част на земната мантия.
При завихрянето въвлечените земни маси могат внезапно да „потънат", предизвиквайки силен трус, без да се намират на границата на тектонична плоча. Що се отнася до различните по тип земетръси, които стават при едни и същи разломни структури, теорията също предлага обяснение. Според нея плочите се движат не само хоризонтално или се подпъхват една под друга, но масите на земната кора извършват спираловидни движения, които предизвикват различните по тип трусове. Няма нито един случай на трансформен разлом (като Сан Андреас), където да стават само трусове с хоризонтално отместване. Наблюдават се винаги различни типове земетръсни механизми, най-често от смесен вид. Причината е въпросното „усукване" на земни маси, при което действат нееднопосочни сили.
Друга въпросителна са някои вулкани, които се появяват на нелогични според традиционната теория места - във вътрешността на плочите. Обяснението за съществуването им е подобно. Ако се приеме, че натези места са се оформили малки, локални вихрови структури (подобни на торнадо в твърда земя), които се наричат „горещи точки" и които при въртенето си издигат магма от вътрешността подобно на комини, тогава вулканите не изглеждат толкова не на място.

Подобно явление се наблюдава на Хаваите, Канарските острови, Зелени нос, о-в Мавриций, о-в Реюнион и др. Колкото до продължаващия спор в геологията дали съществува някаква закономерност в настъпването на сеизмичните явления, или те са по-скоро хаотични, теорията на Рангелов и Гюров определено попада във втората група. Според тях възникването на спираловидните завихряния е спонтанно и произволно, както и изчезването им. Поради тази липса на периодичност двамата учени смятат, че краткосрочните прогнози за настъпването на земни трусове на дадено място са невъзможни. „Вероятността да стане земетресение днес, след пет години или след пет века е еднаква" - казва Бойко Рангелов. За разлика от поведението на земните маси при „типичните" разломи и зоните на субдукция, тяхното движение при „тирбушоните" е напълно непредвидимо.
Ако двамата учени са прави, вероятно ще мине доста време, преди да се научим да прогнозираме с точност кога ще стане силно земетресение. Остава да се надяваме сградите, които строим, да му устоят.

-Детелина Иванова

Текст към илюстрацията:
Разположение на глобалните вихрови структури в земната кора според сателитните данни.
ИЛЮСТРАЦИЯ: NG

Свали като PDF

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах