сп. National Geographic - Септември 2019
National Geographic KIDS - Септември 2019

Нови „проклятия“ в гробницата на Тутанкамон

7.2.2019 г.

Консерваторите са решили някои от проблемите в гробницата на фараона, но остават много въпроси без отговор.

от Микеле З. Донахуе, National Geographic

Когато Хауърд Картър разпечатва гробницата на Тутанкамон през 1922 г.  той полага началото на поредица открития, които ще пленят въображението на света и ще положат основите на несекващ интерес към погребалната камера с ярки стенописи и златни съкровища.

Близо век по-късно екип учени завършва най-значимото изследване на гробницата правено досега: става въпрос за десетилетен проект на усърдно изследване и консервация, които са решили някои от загадките, но също така  повдигат нови въпроси за бъдещето на един от най-древните паметници в света.

На симпозиум в Луксор миналата седмица бяха разгледани резултатите от съвместния проект на Египетското министерство на антиките и базирания в Лос Анджелис Getty Conservation Institute.

Работата по гробницата с площ 109 кв.м., изпълнявана от десетина консерватори, започва през 2009 г. с очакване да приключи до 2014 г. Проектът обаче бива забавен от революцията в Египет през 2011 г. и последвалите размирици през 2013 г.

Един от отличителните белези на гробницата са множеството кафяви „лунички“ по всички стенописи. Имало ги още при отварянето на погребалната камера и те са щателно документирани в множество фотографии. Тези „загадъчни петна“ предизвикват любопитство и интерес. Какво точно представляват? И по-важното: увеличават ли се? Изследване разкрива високи концентрации на ябълчена киселина – метаболитен страничен продукт на някои гъби и бактерии, което потвърждава, че петната са с микробен произход.

ДНК анализ на проби взети от гробницата показва наличие на съвременни организми като Bacillus и Kocuria, но разглеждане с електронен микроскоп на петната не показва следи от оригиналните орагнизми, които са ги образували. Според консерваторите, тъй като Тутанкамон умрял неочаквано, подготването на гробницата му е било вероятно прибързано и прясно измазаните и боядисани стени са задържали достатъчно влага, че микробите да оцелеят в мрачаната и топла погребална камера след запечатването й. Консерваторите могат да потвърдят със сигурност едно: петната са „мъртви“ и не се разрастват – факт, потвърден от сравнения на фотографии направени веднага след отварянето на гробницата с такива от наши дни.

Един от най-сериозните проблеми в гробницата е постоянното наличие на прах. Фината пустинната прах бива внасяна в гробницата от между 500 и 1000 посетители дневно и се задържа върху повърхността на гробницата, като става още по-лепкава, тъй като абсорбира влагата от човешкия дъх.

Макар че охранителите могат да забършат покрития със стъкло саркофаг, който в момента се намира в центъра на погребалната камера, решение за финия прашен воал, покриващ уязвимите рисунки в гробницата, няма.

Докато консерваторите старателно проучвали и почиствали стенописите те разработили и схема с която да преборят проблема с прахта. Те инсталирали специални системи за филтриране на въздуха и за вентилация, които също така не позволяват на фини частици да проникват вътре. Редовният обмен на въздух стабилизирал температурата и влажността в гробницата.

Въпреки че основното проучване на гробницата на Тутанкамон към момента е приключило, остават въпроси свързани с бъдещето й.

Дългосрочното влияние на прахта е все още мистерия. Установено е, че тя се състои предимно от калций, магнезий, алуминий и фосфор, но все още не е ясно как би могла  химически да реагира с природните минерали, съдържащи се в боите и пигментите на стените на гробницата за продължително време.

Опасността от наводнение поради климатичните промени е друг проблем, който предстои да бъде разгледан. Въпреки че гробницата на Тутанкамон не е застрашена от пряко наводнение тя е изградена от същата порьозна, глинеста скала, както и останалите в Долината на царете. Ако съседните гробници се наводнят изпаренията може да пропият през стените и да увредят измазаните стени и стенописите, казва консерваторът Лори Вонг.

Туризмът остава най-голямата пряка заплаха за гробницата. Въпреки наличието на висококачествена, изключително детайлна реплика на около километър, не е ясно дали египетското правителство ще ограничи масовия достъп до оригинала.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах