сп. National Geographic - Юни 2019
National Geographic KIDS - Юни 2019

Смартфоните революционизират живота ни – но на каква цена?

30.1.2019 г.

Компютрите в ръцете ни могат да правят изумителни неща, но ново проучване разкрива колко драстично те влияят върху мозъка ни.

от Юдхиджит Бхатачарджи, National Geographic

През изминалото десетилетие смартфоните преобразиха живота ни, като повлияха не само върху начина по който общуваме. Освен че можем да се обаждане, да изпращаме съобщения и имейли, над два милиарда души по света използват устройствата да навигират, да повикат такси, да сравняват продукти и цени, да четат новини, да гледат филми, да слушат музика, да играят видео игри, да снимат по време на ваканциите си и не на последно място да участват в социалните медии.

За тези ползи обаче плащаме със своя вътрешен мир и социален живот. Постоянната свързаност и достъп до информация, която предоставят смартфоните, са превърнали устройствата в наркотик за стотици милиони потребители. Учените тепърва започват да изучават това явление, но проучванията им доказват, че ставаме все по-разсеяни, че прекарваме все по-малко време в реалния свят и че пропадаме все по-дълбоко във виртуалния.

Използването на смартфони така е променило географията на умовете ни, че отклонява всяка наша възникнала мисъл. „През последните шест години наблюдавам сериозна промяна в модела – голяма част  от вниманието, което преди сме посвещавали на личната си екосистема сега е пренасочена към виртуалната среда“, казва професорът по психология и автор на изследването: The Distracted Mind: Ancient Brains in a Hi-Tech World Лари Роузън. „Това означава, че не обръщаме внимание на нещата около себе си. Родителите са пример за това – те не заделят време за децата си. Не се съсредоточаваме дори върху това, което гледаме по телевизията, тъй като използваме втори екран. Смартфоните проникнали във всеки аспект от живота ни и за съжаление смятам, че тази тенденция ще се задълбочава.“

Учени вече са започнали да документират влиянието на смартфоните върху способността ни да се концентрираме. Екип психолози от Тексаския университет в Остин  задали на 800 участници предизвикателни математически задачи. Някои от респондентите били помолени да оставят телефоните си в съседна стая, докато на други било разрешено да ги задържат в джоба си. Трети пък можели да оставят телефоните на масата пред себе си. Въпреки  че телефоните нямали отношение към задачата, това къде се намират се отразило на начина по който участниците се справили с нея. Онези, които оставили телефоните си в съседна стая, се представили най-добре. Онези, чиито телефони били пред тях, се справили най-зле. Но дори онези, чиито телефони били в джобовете не се справили толкова добре със задачата.

Учените се тревожат, че пристрастяването към смартфоните може да притъпи способността на младите потребители да четат и разбират текстове, което може да се отрази неблагоприятно върху способността им да мислят критично. Тези притеснения се базират на резултатите от проучвания като това, проведено от психолога Ан Мангън и колегите й в Университета в Ставангер, Норвегия. Те разделили 72-ма десетокласници на две групи, като задали на едната група да прочете два текста на хартия. Другите трябвало да прочетат същите текстове в PDF формат на екран. Учениците с текста на хартия се справили доста по-добре с теста от останалите.

Друго проучване, проведено от Университета на Британска Колумбия, подкрепя това, което повечето от нас знаят от личен опит: използването на  смартфони може да повлияе неблагоприятно върху социалното общуване в реалния свят.

Учените с ръководител Райън Дуайър, докторант по психология, помолили 300 участници да обядват в ресторант с приятели или със семейството си, като инструктирали някои да оставят телефоните на масата, а други да ги приберат. Онези с телефоните пред тях били доста по-разсеяни по време на разговора и не се насладили на храната както останалите.

Лесно е да разберем причината, поради която ни е толкова трудно да си оставим телефоните, дори по време на хранене. „Известно е, че ако искаме някой да свърши  нещо, то трябва да получава възнаграждение за това, което прави“, обяснява Етан Крос, психолог от Мичиганския университет в Ан Арбър. „Оказва се, че точно това правят имейлите и социалните медии – не знаем кога ще получим още един лайк или следващ имейл, затова все проверяваме.“

Нашата обсебеност изглежда все повече се задълбочава - това сочи проучването на Роузън и колегите му, които проследяват използването на смартфони от гимназисти и млади хора. С помощта на приложение, което брои колко пъти дневно отключваме телефона си, изследователите установяват, че през 2016 г. участниците са отключвали телефоните си 56 пъти на ден, а през 2018 г. – 73 пъти. „Това е огромно увеличение“, казва Роузън.

Отчасти това се дължи на уведомленията, чийто звук може да се изключи. Друг фактор са „тревогите в главата ни“, казва Роузън, върху които също би могло да се работи с помощта на вглъбяване и медитация. Трети, по-коварен фактор, според Роузън е начинът по който технологичните компании „манипулативно организират приложенията и уебсайтовете си така, че да приковат вниманието ни и да се връщаме към тях отново и отново.“

В отговор на тези критики производителите вече са разработили приложения, с които потребителите могат да следят колко време прекарват пред екрана. Не е ясно дали приложения като това на Apple -  Screen Time  и приложението на Google - Android’s Digital Well Being ще помогнат на потребителите да ограничат времето, което прекарват на телефоните си. В друго проучване Роузън и екипът му установили, че участниците от време на време поглеждат приложенията, които отчитат колко време прекарват на телефона си и установили, че  е повече отколкото предполагали. Но в крайна сметка около половината не са променили поведението си в следствие на това (Учените сега се опитват да установят какви промени са направили останалите.)

Роузън също признава че е пристрастен. Тъй като все следи новините, той постоянно отваря Apple News на телефона си. „През повечето време няма нищо ново, но понякога се появява новина, което ме подтиква да проверявам все по-често“, казва той.

Да се научим да живеем с технологиите без да им ставаме подвластни е вероятно едно от най-големите предизвикателства пред които сме изправени през дигиталната ера. „Това е една игра на гоненица“, казва Крос, който описва вселена, която се отваря пред нас от телефоните, като нова екосистема към която все още се адаптираме. „Има полезни и вредни начини да навигираме в офлайн света – същото важи и за дигиталния.“

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах