сп. National Geographic - Декември 2018
National Geographic KIDS - Декември 2018

Как могат хората да живеят по над сто години

6.8.2018 г.

Учените са установили 25 генетически мутации, които биха могли да увеличат продължителността на живота.

В края на миналата година в Кордоба на 116-годишна възраст почина Ана Вела - най-възрастният жител на Европа и трети в света. Испания заема второ място след Япония по очаквана продължителност на живота. В иберийската държава има значителен брой столетници и дори 116-годишната Ана Вела не беше някакво невероятно изключение.

Но какво точно влияе на продължителността на човешкия живот? Каква е тайната на тези, които достигат почти до 120 години? И защо изобщо хората са толкова дълголетни, след като най-близките ни родственици шимпанзетата рядко доживяват до над 50 години? Според изследователите от Института за еволюционна биология на Бристолския и Ливърпулския университети тайната на дълголетието се съдържа в 25 гена. Изследване, резултатите, от които бяха публикувани в академичното списание Molecular Biology Evolution, е проучило взаимовръзката между геномните вариации и максималната продължителност на живота на различни видове примати, включително на човека. Учените са достигнали до извода, че в генома на хората има мутации, свързани със заздравяването на рани, кръвосъсирването и с лечението на сърдечносъдови заболявания. По всяка вероятност именно тези особености са довели да по-дълъг живот.

Част от мутациите обаче влияят нееднозначно на продължителността на живота. Според учените някои от тях дават значително преимущество на по-ранен етап, но са вредни за третата възраст. Пример за това е мутацията, която позволява акумулирането на калций в организма. Тя е полезна при формиране на костната система на младия организъм, но при възрастните голямото количество калций води до атеросклероза. Изследването опитва да обясни теорията за т.нар. „антагонистична плейотропия“, формулирана през 50-те години на XX век, която се опитва да отговори на въпроса защо съществува разлика в очакваната продължителност на живота при различните видове.

Защо морските таралежи живеят по 200 години, а мишките едва две-три години? Според тази теория някои генетически варианти действат благоприятно на младия организъм, но имат негативно влияние в по-зряла възраст. „Установихме, че съществуват мутации, които предпазват младите хора от болести като детската глиома (тумор на главния мозък при децата). Същите обаче увеличават риска от заболявания в по-зряла възраст. По същество доказахме теорията“, заяви ръководителят на екипа Икреа Аркади Наваро.

Учените са изследвали и сравнили гените на различни видове примати. От гледна точка на еволюционната биология приматите са много интересни, защото, независимо от близостта си с човека, съществуват дълбоки разлики по отношение очакваната продължителност на живота. От всички изследвани видове примати, само човека и два типа макаци живеят по-дълго от общите си предци, от които са произлезли преди три милиона години.

Авторите на изследването смятат това за доказателство, че процесът на увеличението на продължителността на живота е бил сравнително бърз в еволюционно отношение. Изследователите признават, че досега не са успели да установят защо „хомо сапиенс“ имат еднакъв набор от 25 мутации, които им позволяват да се радват на по-дълъг живот от своите животински роднини.

Няма отговор и въпросът „Кой фактор е изиграл решаваща роля за увеличаване продължителността на живота ни?“ „Социалният фактор също не бива да се пренебрегва. Ние не умираме на 60 години от емболия, въпреки че разполагаме с вредните мутации, които ни правят предразположени към това“, завършва Наваро. /БГНЕС

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах