сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Науката на съня

5.8.2018 г.

Около 350 г. пр.Хр. Аристотел написал есе, „За съня и бодърстването“, чудейки се какво всъщност е това, което правим, и защо. През следващите 2300 години никой нямал добър отговор.

През 1924 г. немският психиатър Ханс Бергер изобретил електроенцефалографа, който записва електрическата активност в мозъка, и проучването на съня се изместило от философията към науката. Но едва през последните няколко десетилетия, когато томографите позволиха още по-дълбок поглед към вътрешните функции на мозъка, ние се приближаваме към убедителен отговор на въпроса на Аристотел.

Моделът ни на сън и будуване е основна черта на човешката биология – адаптация за живота на въртяща се планета с безкрайния му денонощен кръговрат. Съвременната наука разкрива, че докато спим, мозъците ни не са по-малко активни – просто са активни по различен начин. В един пълноценен нощен сън преминаваме по три или четири пъти през няколко етапа на съня, всеки с различно качество и цел. Будният мозък е оптимизиран за събирането на външни стимули, а спящият – за затвърждаване на събраната информация. Тоест нощем ние превключваме от записване към редактиране – промяна, която може да бъде измерена на молекулярно ниво. Ние не просто механично подреждаме мислите си – спящият мозък активно определя кои спомени да запази и кои да изхвърли.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Август 2018
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах