сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Менюто на бъдещето: насекоми, плевели и бургери с вегетарианско месо

18.4.2018 г.

Пет иновативни храни, които набират популярност.

Надникнете в бъдещето на това, което ядем и ще си зададете много въпроси за това какво ще се случи с храната ни. Прогнозите са, че световното население ще достигне 9 милиарда до средата на века и че храната ще трябва да се увеличи със 70%. Как да се случи това без да изсечем всички гори и без да прибягваме до индустриално земеделие, което има сериозен принос за климатичните промени? Как да поддържаме земята здрава и да я предпазим от износване, така че да може да продължи да ражда? Тези въпроси навлизат в мрачна територия, но едно нещо е ясно: вечерята след 50 години няма да прилича особено на днешната ни.

Тук ви представяме пет храни, които скоро може да се окажат и на вашата трапеза.

Какво ще ядем: брашно от щурци
Под каква форма: енергийни блокчета, чипс и други обработени храни

Към момента брашно от щурци се среща тук-таме в САЩ, но то бързо завзема западния пазар. Цели щурци се консумират в много страни – на индонезийския остров Ява ги панират и пържат под формата на rempeyek, а в Тайланд предлагат ching rit без панировка. Идеята за консумирането на насекоми обаче е все още чужда на американския пазар.

От екологична гледна точка предимството на буболечките – поне на щурците – е ясно. Те съдържат протеини и микрохранителни вещества, може да се отглеждат по вертикален способ, т.е. да има масово производство върху малка площ. Освен това при отлеждането им се отделят малко отпадъци – няма ги огромните количества тор, които се трупат край фермите за свине и  добитък.

„Няма да заместим месото с насекоми“, казва антропологът Джули Лесник, но може да ги отглеждаме като храна за животните или да ги превръщаме в позната храна: снаксове, протеинови десерти или пък брашно. „Да, буболечки са, но са храна“, казва Лесник. „Може да се консумират като всяка друга.“

Какво ще ядем: четинсет пирей
Под формата на: хляб и бира

През 1980-те изследователи започват да се тревожат, че ежегодното обработване на земята – което се налага за отглеждане на по-голямата част от зърното – може да увреди почвата. Тогава те започват да търсят многогодишни алтернативи и се спират на четинестия пирей. Растението има триметрова коренова система и произвежда жито до около пет години. За сравнение стандартната пшеница ражда  само една година и корените й са наполовина дълги.


Какво ще ядем: месо от растения
Как ще се консумира: в бургери

С нарастването на броя на световното население е трудно да си представим спад в търсенето на месо, но индустриалното производство, особено на говеждо, оказва отрицателен ефект върху околната среда.

Отглеждането на добитък е причина за около 1/5 от парниковите газови емисии, производството на говеждо по принцип изисква осем път повече вода и 160 пъти повече земя за една калория в сравнение със зеленчуците. Затова не е чудно, че Обединените Нации съветват да ограничим консумацията му.

На маркетингови експерти им хрумва друга идея: ами ако проблемът не е в месото, а в „месото от животни?“ „Какво представлява месото ли“, пита Етан Браун, изпълнителен директор на Beyond Meat, компания, която произвежда „месо“ от грах и соя. „Ами то е съставено от аминокиселини и липиди. Те не се срещат само в животните.“

Това твърдят две компании, които произвеждат „месо“ от зеленчуци: Beyond Burger и конкурентът им Impossible Burger, и двете известни с продуктите си наподобяващи хамбургери. И двете са провели високотехнологични научни експерименти; в продуктите и на двете компании се съдържат калории, протеини и мазнини, които са сравними с говеждото макар и с повече натрий и дори се доближават до аромата и сочните хапки говеждо. Компаниите имат големи планове за бъдещето. Продуктите на Beyond Burger, които докарват цвета на говеждото с цвекло, а съдържанието на  протеини от грах вече се срещат в над 25000 магазина и 5000 ресторанта в САЩ.

Какво ще ядем: водорасли
Как: под формата на олио и масло

Kак човекът се е сетил да пресова маслини, за да получи зехтин около 6000 г. пр. Хр. е загадка обгърната в мрака на праисторията. Добиването на масло от водорасли обаче не е тайна. За първи път то се появява през 2015 г. под името Thrive, след като предприемчиви учени добили водорасли от сока на обикновен конски кестен. Основната им цел е да създадат ефикасна и хуманна алтернатива на търговските масла – особено на палмовото, което води до масово изсичане на гори и е свързано със жестока експлоатация на човешки труд.

Какво ще ядем: пилешко, произведено в лабораторни условия
Под каква форма: пилешки хапки и други

Ако идеята да ядете пиле произведено в лабораторни условия ви ужасява, променете формулировката.

„Терминът култивирано месо не ни харесва особено“, казва Брус Фридрих, изпълнителен директор в Good Food Institute „предпочитаме да го наричаме „чисто месо““.

Както и да го наричат, месото, отгледано от животински клетки до реални размери започва да набира популярност. Днес има 15 компании, които работят за доставянето на месо (пилешко, говеждо и фоа гра), произведено в лабораторни условия на пазара.

„В САЩ ежегодно се убиват около 50 милиарда за храна“, казва Шир Фридман, съосновател на SuperMeat. С този нов процес, казва тя „вместо да добиваме месо от животни ще има фабрики за тази цел – така както има фабрики за производство на кронфлейкс или кетчуп.“

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах