сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Кой кого изяжда на дъното на океана

19.12.2017 г.

От видео материали, заснети през последните 30 години, специалистите успяват да научат повече за дълбоководните хищници.

От всички основни екосистеми на земята дълбоководната е една от най-малко проучените – макар да е най-голямата. Ново подробно изследване, което обхваща видео материали заснети с безпилотни подводни апарати през последните 30 години, помага на учените да определят с по-голяма точност кой кого изяжда под водата.

Предишни изследвания, свързани с изучаването на дълбоководните хранителни мрежи, са разчитали на „старомодни методи, като разглеждането на вътрешностите на животните“ , разказва морският учен Анела Чои.

Освен чрез дисекция на стомаха, учените са изучавали хранителните мрежи като са проследявали естествено образуващи се биохимични изотопи. Това им е помагало да свържат морските хищници с най-честата им плячка.

Чрез тези методи учените успяват да разберат дълбоководните морски хранителни мрежи, но ролята на пихтиестите животни като хищници и плячка е трудна за определяне. Тези видове се състоят предимно от вода, бързо биват смилани и лесно се увреждат при събиране на проби.

Затова Чои и екип изследователи от Monterey Bay Aquarium Research Institute (MBARI) решават да разгледат подробно събираните в продължение на 30 години видео материали от Института.

За разлика от други морски създания пихтиестите не бягат от светлината и звука на безпилотните апарати. Това дава възможност на учените директно да наблюдават как и с какво се хранят. При по-прозрачните специалистите дори успяват да надникнат направо в стомасите.

„Отне ни страшно много време“, казва Чои, но в крайна сметка установят колко важни са пихтиестите видове за дълбоководните хранителни мрежи.  Учените определили, че някои видове се хранят с около 22 различни вида други морски организми, което ги прави много по-значими за хранителната мрежа отколкото се смяташе досега.

Резултатите от проучването са публикувани в журнала  Proceedings of the Royal Society B.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах