сп. National Geographic - Октомври 2019
National Geographic KIDS - Октомври 2019

Защо планините изглеждат високи на картите?

18.9.2019 г.

Ето няколко метода, които картографите са използвали през вековете, за да създадат илюзия за дълбочина на картите.

от Greg Miller, National Geographic

Рядко красивите места по света да са равни. От извисяващите се върхове на Хималаите до пропастите в Гранд Каньон много от пленителните места по Земята се простират в три измерения. Това изправя картографите, които обикновено работят само с две измерения, пред сериозен проблем. За щастие тези специалисти разполагат с хитри техники за създаване на илюзия за дълбочина, много от които са се развили по метода на пробата и грешката в дните преди появата на компютрите.

Най-добрите примери за това са комбинациите от изкуство и наука, които създават усещането, че стоите на някой връх или гледате през прозореца на самолет.

Една от най-старите карти, стигнала до нас, е била издълбана на глинена плочка в Месопотамия преди повече от 4000 години и представя планините като поредица от куполи. Това е ефективен символ, който и днес децата използват в рисунките си, но едва ли  представя терена точно. През следващите векове картографите не направили кой знае какви промени – играели най-вече с размера и формата на планините, за да подчертаят, че някои са по-големи от други.

По времето на Ренесанса обаче картографията станала доста по-прецизна. За първи път били правени топографски проучвания с компаси и измервателни уреди, които помагали да се прецени точната височина на обектите. Картографите разработили нови методи за описване на терена. При един от тях например те използвали линии, за да обозначат посоката и наколна на склоновете.

Друг похват за представяне на топографията е сенчестия релеф, който симулира сенките, хвърляни от планини и други вертикални черти на терена. Красив ранен пример за това може да се види в карта на Тоскана, направена от Леонардо да Винчи. Изкуството на сенчестия релеф стигнало разцвета си в Швейцария в средата на XX век. Швейцарците направили няколко нововъведения през този период, които все още се използват от картографите, казва Бърнард Джени, картограф в Кралския мелбърнски институт по технология в Австралия. Много от нововъведенията били направени от Едуард Имхоф, професор във Швейцарския федерален институт по технология в Цюрих. Сред един от важните методи в картографията се нарежда и осветяването. Имхоф и съвременниците му майсторски го владеели.

Днес ъгълът на осветяване и други фактори, които влияят върху възприятието на дълбочината лесно могат да бъдат променени с помощта на компютър. Но навремето за картографите е било доста трудоемко да уцелят точното осветяване. 

Експериментите в картографията продължават и днес.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах