сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

В защита на моретата

7.8.2017 г.

Президентът Обама добави над 2,2 млн. кв.км океан към мрежата на защитените акватории на САЩ. Но остава да се направи още много.

На 160 км североизточно от пристанището на Бостън половин дузина от застрашения вид китове сейвали се гмуркат и превъртат, а гладките им бели кореми проблясват в сивите води на Северния Атлантик. При всяко изплуване отварят огромната си клюноподобна паст, за да отцедят купища миниатюрни веслоноги от водата, преливаща от диплите на нагънатите им гърла. Край левия борд на „План Б“ – експедиционния кораб на филантропа Тед Уейт, пасаж атлантически херинги преследват същите ракообразни, накъдряйки повърхността. Междувременно на една скална издатина на 15 м дълбочина учени от кораба наблюдават как сребристи сайди, атлантически трески и тотоголабруси се хранят сред дълги ивици келпови водорасли.

 Кашес Ледж е най-високата подводна планина в Мейнския залив – както и забележителен подвижен пир. Приливите мият гранитните й хребети и платовидни плитчини, пораждайки вътрешни вълни, които повличат към дълбините топлите повърхностни води, богати на планктон. Низходящите вълни позволяват на дънните риби да се хранят така изобилно, също като рибите, обитаващи средния воден слой, както и китовете, херингата и морските птици на повърхността. Приливите и топографията тук са се наговорили да запазят частица от богатствата, които някога са били характерни за Мейнския залив, преди  риболовът да ги опустоши.

„Кашес всъщност е машина на времето, пренасяща ни в крайбрежна Нова Англия преди 400 г.“ – казва Джон Уитман, морски еколог с безупречна брада от университета „Браун“, който изучава това място вече над три десетилетия. За океанографката Силвия Ърл, изследовател на National Geographic, Кашес е „Йелоустоун на Северния Атлантик“ – американско съкровище, което си струва да се спаси, дори и да не можем да го посещаваме с каравани.

Докато океаните страдат от прекомерния риболов, замърсяването и кумулативния ефект от промяната в климата, Ърл участва в кампания на морски биолози и природозащитници за опазването на някои от последните девствени места в американските морета. От Кашес в Нова Англия през студеноводните коралови гори край Западните Алеутски острови на Аляска, до плитчините Кортес и Танър край Сан Диего тези застъпници мечтаят за верига от американски морски резервати, свързани с глобална мрежа, която е достатъчно голяма, за да спаси и да възстанови океаните.

Още от времето на Тиодор Рузвелт САЩ са заделили над 1200 морски защитени зони. Те покриват една четвърт от всички американски морета. Но не спират бързия упадък на морската флора и фауна, казва Робин Кундис Крейг, професор по право и специалист по океаните от Университета в Юта. В огромната част от защитените води е позволен поне някакъв риболов или извличане на други ресурси. „Дали ни е по-важно да запазим морските си ресурси, или ни е по-важно да ги експлоатираме? – пита Крейг. – Все още не сме разрешили този въпрос.“

В края на миналото лято президентът Барак Обама се опита да го разреши на две места, използвайки властта си по силата на Закона за старините, който позволява на президента да защитава обществени райони с историческо или научно значение. Първо той увеличи четворно площта на морския национален монумент „Папаханаумокуакеа“, в северозападната част на Хаваите, до над 1,5 млн. кв.км. Сега в резервата е позволен само спортен риболов и такъв за лични нужди. Това е убежище за застрашените сини китове и хавайски тюлени монаси, за върховни хищници като рибата тон и акулите, както и за някои от най-северните и добре запазени коралови рифове, за които е най-вероятно да оцелеят при глобалното затопляне.

Три седмици по-късно Обама създаде и първия морски резерват край Източното крайбрежие на САЩ – Национален паметник на Североизточните каньони и подводни морски възвишения с площ 12 725 кв.км, отстоящ на 210 км югоизточно от Кейп Код. Природозащитниците бяха предложили резерватът да е много по-голям. И упорито настояваха, че Кашес Ледж също трябва да бъде защитен. Но и в двата случая риболовната индустрия им се противопостави. След избирането на Доналд Тръмп за президент някои от говорителите на индустрията намекнаха, че дори и районите, защитени от Обама, може отново да влязат в играта. Въпреки че нито един президент досега не е оттеглял наредба за създаване на национален паметник, борбата за защита на специалните места в океана – и океана като цяло – определено навлезе в критична фаза.

През 70-те години на XIX в. за американците било твърде трудно да проумеят необходимостта от защита на „странните и красиви характерни особености на „Йелоустоун“, пише парковият рейнджър Джордън Фишър Смит, превърнал се в писател. Хората просто не вярвали на фантастичните истории, идващи отвъд границата, за златни каньони, призматични извори и изригващи горещи гейзери. Фотографиите на Уилям Хенри Джаксън и рисунките на Томас Моран помогнали като доказателства. Конгресът основал парка през 1872 г., като така допринесъл Америка някой ден да се характеризира колкото с пейзажите, които е съхранила, толкова и с инфраструктурата, която е изградила.

Но убеждаването на обществото и политиците да спасят великите морски подводни пейзажи е особено предизвикателство: макар и да принадлежат на всички граждани, също като парковете на сушата, малцина ще ги видят на живо. Можем да отидем на излет до Големия каньон, но ще ни е нужна подводница, за да посетим Националния паметник на Североизточните каньони и подводни морски възвишения, разположени по продължение и отвъд ръба на континенталния шелф. Миналата година над 4 млн. души посетиха Йелоустоун и някои от тях стигнаха чак до бизоните (лоша идея). Но повечето американци никога няма да плуват със сейвал в Кашес освен чрез въображение, благодарение на изображенията, предоставени от учените и фотографите на National Geographic.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Август 2017
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах