сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Глобалното затопляне намалява протеина в основните житни култури

3.8.2017 г.

Повишаването на нивата на въглероден двуокис, предизвикано от глобалното затопляне, ще намали драстично количеството протеин в основни култури като ориз и пшеница, а хората ще боледуват повече и ще умират по-млади, предупреждават експерти.

Изследователи признават, че все още не разбират как или защо емисиите от въглеродният двуокис отнемат от растенията хранителни вещества, но загадката може да има катастрофални последици по цялото земно кълбо.

Още 150 млн. души по света ще бъдат изложени на риск от недостиг на протеин до 2050, заради повишените нива на въглероден двуокис в атмосферата, се казва в доклад в сп. Environmental Research Letters („Инвайръментал рисърч летърс”).

Проучването, в което водещи са учени от университета в Харвард, е първото, което оценява въздействието на глобалното затопляне върху нивата на протеин в посевите.

То се опира на данни от експерименти, в които растенията са били изложени на високи концентрации от CO2. Използвани са и данни от ООН за изчисляване на въздействието върху хора, които живеят опасно близо до границата по отношение на набавянето на достатъчно протеин.

Недостигът на протеин забавя растежа, болестите са по-чести, а ранна смъртност е по-вероятна. Въглеродният двуокис е вторичен продукт от изгарянето на твърди горива, който способства за задържането на топлина около Земята.

Без категорични действия, тези емисии ще се повишават през следващите десетилетия, което ще доведе до повишаване и на нивото на океаните, по-високи температури и повече екстремни климатични събития.

Водещата хипотеза е, че СО2 може да повиши количеството скорбяла в растенията, което пък ще намали протеина и други хранителни съставки. Според Самюъл Майърс от факултета по обществено здраве в Харвард експериментите не са подкрепили теорията.

„Краткият отговор е, че наистина нямаме представа как стоят нещата”, признава той. Протеинът не е единствената засегната съставка. Други изследвания са показали, че повишаването на СО2 снижава ключови минерали като желязо и цинк в основните култури и води до по-нататъшен хранителен дефицит.

Към 2050 по-високите нива на СО2 ще изцедят 14,6% от протеина в ечемика, 7,6% от този в ориза, 7,8% от този в пшеницата и 6,4% от протеина в картофите. Ако СО2 продължи повишението си със сегашните темпове, населението на 18 държави може да загуби повече от 5 процента от протеина, който приема с храната, заради намалената хранителна стойност на ориза, пшеницата и други основни култури.

Общо 76 на сто от хората в цял свят разчитат на растения за повечето от протеина, който приемат, особено в бедните райони. Най-силно пострадали ще са африканските райони, южно от Сахара и в Южна Азия, където оризът и пшеницата са основни храни.

Само Индия може да загуби 5,3% от протеина от обичайната храна, която хората консумират, а това може да остави 53 млн. души с недостиг на протеин. Изходът е в намаляване на вредните емисии, разнообразяване на менюто, подобряване на хранителното съдържание на основните култури и отглеждане на култури, които са по-малко чувствителни към СО2. /АФП

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах