сп. National Geographic - Септември 2019
National Geographic KIDS - Септември 2019

Студената война на Северния полюс

16.8.2019 г.

Във ведро августовско утро през 2007 г. двама руски водолази стигат до 4267 м дълбочина в Северния Ле
довит Океан и поставят на Северния полюс руското знаме, направено от титан.

от Neal Shea, National Geographic

Смелото действие на руснаците, съпроводено с много медиен шум,  бързо печели порицанието на Запада.

Според Питър Маккей, министър на външните работи на Канада (2006-2007), руската „каскада“ няма законова тежест. В упрека му обаче има нотка на раздразнение, сякаш би искал това да е канадска идея. Десет години по-късно ни е по-лесно да разберем реакцията му.

През 2007 г., една от най-топлите години в историята, пактовият лед е най-малко от когато и да било. Замръзналото полярно море, към което човекът се стреми от векове, сякаш започва да се топи и Русия решава символично да обяви претенции към всичко, което се намира под размекнатия лед.

В последвалото десетилетие Арктика е преобразена от покачващите се температури, изчезващия лед и международното внимание. Страните с арктическа територия се борят за надмощие над последната граница на земята. Предприемачи, индустриалци и политици са обърнали поглед на север, отчитайки факта, че по-малко лед означава по-лесен достъп до един район богат на риба, газ, петрол и други минерални ресурси.

Но инвестирането в Арктика не е равностойно – някои страни далеч надминават други. Русия и Норвегия са най-проактивните арктически нации според Джонатан Марковиц, преподавател по международни отношения в университета в Южна Калифорния. Флотът на Русия, най-големият в света, има 61 ледоразбивача и ледоустойчиви кораби, както и още десет в процес на строене. Флотът на Норвегия от ледоустойчиви кораби от 5 вече е 11. Южнокорейските корабостроителници са заети с конструирането на ледоустойчиви търговски кораби, а Китай е инвестирал милиарди в руската мрежа за течен природен газ. Други арктически нации като САЩ, Канада и Дания остават по-назад в класацията.  

„Националните интереси са предимно функция на доходи и приходи“, казва Марковиц. „Руснаците нямат Силициева долина или Ню Йорк, но виждат Арктика като своя стратегическа ресурсна база за в бъдеще“.

Неравенството в подхода към Арктика тревожи някои наблюдатели и води до нови заглавия, които редовно представят района като новия Див Запад, или като сцена, където страните готвят следващата Студена война. Руската инвазия в Крим през 2014 г. и трайната амбиция на Китай за вонно надмощие в Южнокитайско море засилват това безпокойство.

Марковиц, който проследява военния развой в Арктика от години, съобщава, че Русия поддържа 27 оперативни веонни бази отвъд Полярния кръг – два пъти повече отколкото преди 2007 г.. САЩ, за сравнение, имат само една база – съоръжение на въздушните сили върху взета назаем от Гренландия земя. Канада, която е втора по площ на северни територии след Русия, има само три малки полярни бази.

Междувременно канадски и американски сили, наред с други членки на НАТО продължават редовно да тренират за конфликти в студено време. Тези дни в Норвегия НАТО ще приключи най-мащабното учение от края на Студената война – двуседмична военна подготовка с 50 000 участници от 31 страни.

Въпреки това Арктика остава един от най-спокойните региони в света. Русия, Норвегия, САЩ, както и още пет полярни страни, членуват в Арктическия съвет – група, основана през 1996 г., чиято цел е да насърчава комуникацията и сътрудничеството на Северния полюс.

„Ако започне война в Арктика, враговете ще бъдат двама“, казва канадският бригаден генерал Майк Никсън, „като по-опасният от тях ще бъде студът“. „Ако някои реши да атакува полюса“, продължава Никсън, „това би се превърнало в най-голямата издирвателна и спасителна операция, пред която се е изправял светът“.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах