сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Писаното яйце: от палеолита през Шумер, Египет и Елада до Велинградската школа

5.4.2018 г.

Боядисаното яйце има дълга история. Най-старите отломки от боядисани яйца, гравирани с орнаменти от вида на геометрични фигури като стълбички, кутийки, датират от времето на палеолита.

Това заяви доц. д-р Светла Ракшиева от Института по етнология и фолклористика и Етнографски музей при Българската академия на науките. 

„Според традицията няма кухи яйца. Яйцето е символ на живота, на потенцията на зародиша, и за да може да изпълни своята функция, трябва да бъде пълно”, каза доц. Ракшиева по повод модерните напоследък украсени кухи яйца. Според нея те се появяват след Първата световна война, когато селянките първо източват съдържанието им, украсяват ги и ги продават на пазара с цел украса на градските домове. В България обаче това е едно много ново явление, което се появява след 2000 година.

Доц. Ракшиева обясни и как се гадае по старото великденско яйце, което се поставя пред иконата. „Първото червено боядисано яйце се поставя пред иконата, желателно е то да е снесено на самия Великия четвъртък. То не се рисува и се поставя на мястото на миналогодишното. Старото се счупва и се оглежда вътрешността му. Ако се е запазило здраво и не е почерняло или развалило, а просто се е изсушило, това е много добро знамение - че всичко в къщата ще върви на късмет, ще има богатство, а обитателите на дома ще бъдат здрави. Ако яйцето се е развалило или почерняло, това е известие за проблеми. Тогава то се изхвърля в реката, за да бъде отнесено на далеч от дома”.

Въпреки че традицията позволява яйцата да се боядисват и на Велика събота, етноложката пояснява, че червенето на великденските яйца първо става на Велики четвъртък, защото тогава небето се отваря, душите на мъртвите се спускат и те слизат на земята между живите и остават до Спасов ден.

„Цветът на Великден е червеният цвят, който символизира както пролятата кръв на Христос, така и на живота. Другите цветове преди нахлуването на анилиновите бои в народното творчество, са жълтият, зеленият и кафявият, а изключително рядко - синият. Жените на времето са получавали боите за яйца по естествен път - от минерали, от растения. Със същите извлеци са си приготвяли и боите за тъканите, преждите и конците за бродиране. С по-масовото навлизане на анилиновите бои, които отначало са били доста скъпи, палитрата се разнообразява много”.

Техниките не са се променили много от миналото до днес. Промяна се забелязва в материала – започваме да боравим с кухи яйца, които не се развалят. „Използваме старите инструменти – писалката и чистия пчелен восък. Разбира се, оцветителите са нов елемент. Появява се и електрическа писалка”.

„Боядисаното яйце има дълга история. Най-старите отломки от боядисани яйца, гравирани с орнаменти от вида на геометрични фигури като стълбички, кутийки, датират от времето на палеолита. Открити при разкопки в Южна Африка. Следващите сведения са от Египет, от над 2 000 години преди новата ера. Там яйцето е било символ на отвъдния живот. Намирани са в гробниците, по тях вече има орнаменти, гравирани върху щраусови яйца. Финикийците използват яйцето пак в този смисъл – като гробен дар, те също са щраусови и изрисувани в червено, с орнаменти, като върху някои са изобразени човешки лица. Нещо като аналог на надгробните маски, които срещаме по-късно и в тракийската епоха. По-късно, вече в Гърция, започват да се изработват керамични яйца, украсени с фигури и сцени”, разказва историята на писаните яйца доц. Ракшиева.

Според нея християнството адаптира яйцето и го включва в своята обредност като символ на възкресението, като решаващото в случая е цветът, в който то е оцветено/боядисано. В червено то символизира кръвта на Христос.

В Средновековието (XI-XIII в.), в различни страни на Балканите и в Централна Европа, включително и в Преслав, има намерено едно яйце, което е изработено от стъклена смалта, а шарките му приличат на троянската керамика.

„Днес се изписват яйца по една старинна технология, която била разпространена в района на Велинградско, където жените рисуват върху сурови яйца, които след това едновременно варят и боядисват. Същата техника се използва още в Чепинската котловина, Костенец, Ихтиман, Самоков, Етрополе, и други. За тази техника е типично, че яйцата се украсяват с помощта на писалка, която се пълни с чист пчелен восък. След като се изрисува с восък яйцето, то се потопява в съд с желания цвят, за да го боядисаме. По този метод могат да се получат и много повече от един цвят, до четири-пет или шест”, обясни доц. Ракшиева.

Според доц. Ракшиева друг типичен за България стил са рисуваните ихтиманските яйца, които остават бели, но с цветни шарки, а восъкът е оцветен с катран в черно. „Днес се използва не катран, а маслени бои, могат да се използват и восъчни пастели с много цветове. Етрополските яйца са изобразявали от едната страна на яйцето петел като символ на пробуждането а от другата - бардуче с разцъфнали цветя”, разказа още доц. Ракшиева. /БГНЕС

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах