сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Паркурът е опасен, но все повече хора го практикуват

21.8.2018 г.

Въпреки рисковете и противоречията свързани с този градски приключенски спорт той продължава да се развива.

В началото на 1900-те ентусиазиран френски военноморски лейтенант създал план за физически тренировки, съсредоточен върху безпроблемното придвижване през заобикалящата ни среда. „Природният метод“, както го нарекъл, станал основа на обучението за преминаване на препятствия използван от френските специални сили през 1950-те - parcours du combatant.

През 1980-те френският тийнейджър Давид Бел усвоил дисциплината от своя баща и в края на 1990-те заедно с малка група приятели развил спорта, сега известен като паркур.

С годините паркурът и фрийрънингът (вариация на спорта) претърпели развитие. Някои от трасьорите (както се наричат спортистите, практикуващи спорта) са традиционалисти и смятат, че корените на паркура са в безпроблемното преминаване от едно място на друго. Други предпочитат да добавят към движенията различни завъртания и превръщат паркур във вид артистична изява. Някои групи организират състезания, а според други това противоречи на основните цели на дисциплината. Почти всички спортисти приемат мантрата за себеусъвършенстване и овладяване на силата на собственото  тяло и ум.

Критиците смятат, че спортът е опасен и насърчава незаконното преминаване през имоти. Мнозина практикуващи паркур са загинали в опит да направят опасни каскади. Въпреки противоречията и рисковете Великобритания официално е признала спорта, който, подкрепен от социалните мрежи, се радва на все по-голяма популярност.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах