сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Напоителните тунели под иранската пустиня - инженерно чудо на 3000 години

3.9.2018 г.

Под тази прашна пустиня се намира древна напоителна система, която все още функционира.

Отвисоко приличат просто на много дупки, пробити в сухата повърхност на пустинята. Но на 30 метра под загадъчните ями тесен тунел пренася вода до ферми и села, които не биха могли да съществуват без нея.

Тези подземни акведукти, наречени qanats, са инженерно чудо, сътворено преди 3000 години, и много от тях все още се използват из цял Иран.

Подредените дупки, които все още се виждат на повърхността, представляват вентилационни  шахти, направени с цел да осигурят кислород за работниците, които дълбаели на ръка дългите на места до 64 километра канали. Тунелите излизат на повърхността, където образуват живописни оазиси.

Строежът на qanats е била непосилна задача, затруднена и от прецизността, с която е трябвало да бъде изпълнена. Наклонът на тунелите трябвало да бъде под нужния ъгъл, за да може водата да тече свободно, без да застоява и в същото време да не се спуска твърде бързо, защото тунелът би могъл да се срути.

Макар изграждането на qanats да била трудна работата – дори и след завършването си каналите изискват ежегодна поддръжка – благодарение на тях земеделието в сухата пустиня процъфтявало. Технологията започнала да се използва по целия Път на коприната и в земите на мюсюлманските завоевания и подобни канали могат да се открият чак в Мароко и Испания. За местните хора qanats са неделима част от пейзажа на провинцията Корасан.

„Понякога светът не може да разбере разнообразието на пейзажи и култури (в Иран)“, казва Сохейли, ирански видеограф. „Една от най-древните цивилизации в света се е родила от това изумително творение [qanat]”.

Сто и две годишният Голамрез Набипур е един от последните и определено най-старият mirab, или пазач на каналите. Той е признат от иранското правителство за национално живо съкровище и се опитва да предаде занаята си на по-младите – включително и на един от синовете си, който използва qanat, за да напоява градината си с шам фъстък – но се страхува за бъдещето на тази крехка традиция.

През 1960-те и 1970-те разделението на големите ферми, които са разчитали на qanats, причинило административен хаос и много от каналите започнали да западат без традиционната поддръжка.

„С навлизането на модерното земеделие хората вече не са толкова зависими от каналите. Невъзможно е да изхранваш семейството си и да печелиш пари като работиш на qanat, които вече не са начин на живот, а се превръщат по-скоро в хоби“, казва Сохейли.

 През 2016 г. ЮНЕСКО включи персийските qanats в Списъка на световното наследство.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах