сп. National Geographic - Декември 2019
National Geographic KIDS - Декември 2019

Кървавата истина за вампирите

31.10.2019 г.

Вампирите присъстват в книги, филми и карнавални костюми, но откъде идват легендите за тях?

Характерните черти на съвременните вампири от киното са ясно определени: имат дълги остри зъби, пият човешка кръв, могат да бъдат прогонени с чесън и да бъдат убити с дървен кол в сърцето. Някои, като Дракула, са аристократи и живеят в замъци.

Но в началото образът им не бил толкова ясен. Според учените съвременната идея за тези същества е тръгнала от различни традиционни вярвания, които се ширели из Европа. Те били свързани със страха, че мъртвите, макар и погребани, биха могли да навредят на живите.

Често тези легенди възниквали от незнание за това как се разлагат телата след смъртта. Логично е със свиването на кожата на трупа зъбите и ноктите да изглеждат по-дълги, а с разпадането на вътрешните органи от носа и устата да потече тъмна течност. Хората, незапознати с този процес, биха могли да вземат течността за кръв и да допуснат, че трупът е пил от живите. 

Преди хората да разберат как се разпространяват някои болести, те често смятали, че вампирите стоят зад невидимите сили, които бавно опустошавали общностите им. „Единствената константа в еволюцията на легендите за вампири е близката асоциация с болестите“, пише Марк Колинс Дженкинс в книгата си Vampire Forensics.

Хората смятали, че, убивайки вампирите, контролират болестите, но често страхът от тези същества съвпадал с чумните епидемии. През 2006 г. във Венеция археолозите намерили череп от XVI в. с тухла в уста, който бил погребан сред жертви на чумата. Поставянето на тухла в устата била погребална практика, целяща да не позволява на strega – италианските вампири и вещици – да излизат от гробовете и да ядат хора.

Не за всички вампири се считало, че напускат горобовете. В Северна Германия Nachzehrer, оставали в земята, но ядяли собствените си погребални плащеници. Това отново е свързано с течността, която излиза от тялото след смъртта и от която плащeницата може да се прокъса или хлътне, и създава излюзията, че трупът е ял от нея.

През XVII и XVIII век разкази за вампири се носели и из Южна и Източна Европа, за огорчение на някои лидери. В средата на XVIII в. Папа Бенедикт XIV обявил, че вампирите били „невярна измислица на човешката фантазия“, а Мария Тереза заклеймила вампирските вярвания като „суеверие и измама“.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах