сп. National Geographic - Януари 2019
National Geographic KIDS - Декември 2018

Кратка история на пластмасовите сламки

7.1.2019 г.

Пластмасовите сламки се появяват неотдавна, но хората от векове са използвали кухи, цилиндрични пръчици, за да пият през тях.

от Сара Гибънс, National Geographic

На 1 януари, 2019 г. във Вашингтон влезе в сила забрана за използването на пластмасови сламки в заведенията. В началото на юли 2018 г. Сиатъл стана най-големият американски град, който забрани пластмасовите сламки.  Към тях се присъединяват и други.

 „Старбъкс“ възнамеряват да изключат пластмасовите сламки до 2020 г. „Макдоналдс“ наскоро обявиха, че ще забранят сламките в своите заведения във Великобритания и Ирландия. Bon Appétit Management, които имат 1000 заведения в САЩ, обявиха през май, че вече няма да използват пластмасови сламки.  Alaska Airlines ще бъдат първите авиолинии, които ще спрат да използват пластмасови сламки и бъркалки.

Всички тези компании реагират на обществения призив против този продукт, който от една страна изглежда безобиден, но който е бич за световния океан, предупреждават експерти.

Само в САЩ  всеки ден се използват 500 милиона сламки. Според друго проучване 8,3 милиарда сламки замърсяват световните плажове. Всяка година в световния океан се изхвърлят осем милиона тона пластмаса, като сламките представляват едва 0.025% от нея.

Въпреки това сламките са в центъра на много екологични кампании. Това отчасти е така, тъй като на практика средностатистическия човек би могъл да се справи и без тях. Също така елиминирането на пластмасовите сламки рядко изисква драстична промяна в поведението. Но ако толкова лесно можем да минем без тях как така са станали толкова популярни?

Кратка история на сламките за пиене

Пластмасовите сламки се появяват неотдавна, но хората от векове са използвали кухи, цилиндрични пръчици, за да пият през тях. Древните шумери, едно от първите общества за които знаем, че са варили бира, са потапяли дълги, тънки пръчици от благородни метали в големи буркани, за да стигнат до течността, намираща се под ферментиращите продукти.

Първият кандидат с патент за сламка за пиене бил Марвин Стоун през 1888 г. Легендата разказва как в горещ летен ден на 1880 г. Стоун пиел мента, когато ръжената сламка, каквито по това време се използвали за пиене, започнала да се разпада. Стоун, който бил производител на хартия за цигари решил, че може да измисли нещо по-добро.

Той намотал ивици хартия около молив, залепил ги и скоро първият прототип на сламките за пиене бил готов. Той патентовал изобретението си през 1888г. и до 1890 г. фабриката му Stone Industrial (днес част от Precision Products Group) започнала масовото им производство.


Сламки, които се прегъват се появили едва след 1930-те. Докато изобретателят Джоузеф Фрийдман наблюдавал как дъщеря му се мъчи да стигне до млечния си шейк през права, хартиена сламка,  той измислил как сламката може да се прегъне без да се счупи. Фрийдман патентовал изобретението си и основал Flex-Straw Company, която започнала да ги произвежда.

Болниците били сред първите потребители на сгъваемите сламки, тъй като с тях пациентите можели да пият в легнало положение.

През следващите десетилетия популярните хартиени сламки започнали масово да се използват в Америка за пиене на сода и млечни шейкове.

Процъфтяването на пластмасовата индустрия

Американците още не били свикнали с хартиените сламки, когато се появила пластмасата.

През 1870 г. американецът Джон Уесли Хаят започнал да произвежда пластмасови продукти от твърд целулоид. През следващите десетилетия популярност набрали и други пластмасови съединения: бакелитът бил използван за кухненски принадлежности, найлонът за направата на чорапи, а акрилът при производството на военни самолети.

Издръжливата и евтина пластмасата била произвеждана в безпрецедентни количества по време на Втората световна война.

Голям брой производители задоволявали търсенето на обществото, което искало все по-удобни предмети, които да може да използва в движение.

Plastics Europe, един от най-големите производители на пластмаса в света, съобщава, че през 1950 г. били произведени 1,5 милиона тона пластмаса и че до 2015 г. те вече възлизали на 322 милиона тона.

А сега какво?

Сега светът се бори да се възстанови след опиянението от пластмасата.

Корпорации, общини, дори правителства предлагат и прилагат забрани за използването на пластмасови артикули. Някои компании вече произвеждат метални и стъклени сламки, с които загрижените за околната среда потребители могат да заместят пластмасовите, макар те да не са за еднократна употреба.

Заведенията, които някога са имали полза от въодушевлението по пластмасата, сега изпитват все по-голям натиск да използват алтернативи.

Според екологични сдружения забраната за използването на пластмасови сламки е важна стъпка към крайната цел: да се сложи край на използването на пластмасови артикули за еднократна употреба.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах