сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Ще бъде ли новият грандиозен канал на Истанбул природно бедствие?

2.4.2018 г.

Амбициозният проект може да стане причина за отчуждаването на хиляди хора, да застраши и без това недостатъчното водоснабдяване и да се отрази на биоразнообразието, казват критици.

На отвесна скала, издигаща се над язовира „Сазлъ дере“, западно от Истанбул, има бюст на Мустафа Кемал Ататюрк, основателя на съвременна Турция, на който е изписано: „Селянинът е истинският господар на страната“. Но селяните тук знаят малко за правителствените планове, освен факта, че едва ли ще ги видят реализирани. Земеделци, рибари и овчари са станали свидетели как горите по хълмовете край селото им са били погълнати от небостъргачи и жилищни комплекси. Сега най-мащабният инфраструктурен проект, който Турция някога е предприемала, ще прогони всички.

От трите взаимосвързани проекта предивдени за района най-амбициозният е канал „Стамбул“ – внушителен плавателен канал, чиято цел е да насочи трафика от Босфора на около 30 километра по на изток. Домовете по протежението на новия морски път ще бъдат отчуждени и заместени с луксозни жилищни и търговски площи. Началото на строежа се очаква да започне всеки момент, а агентите на недвижими имоти са надушили мястото и настойчиво убеждават местните да им продадат земята си.

Правителството е обявило, че каналът ще бъде 45 километра дълъг, 25 метра дълбок и на места до километър широк. Ще започва от езерото Кючукчекмедже, естествена лагуна на Мраморно море западно от Истанбул, ще върви на север през язовира „Сазлъ дере“ и село Шамлар и ще стига до Черно море на север. Изкопаната почва ще бъде използвана за направата на три изкуствени острова в Мраморно море, а каналът ще превърне най-гъсто населената част от града, включително и историческия център, в остров. 

В момента Босфорът е един от най-натоварените водни пътища в света. През 2017 г. той е бил прекосен от хиляди петролни танкери и над 53 000 кораба. За сравнение за същия период от време Панамският канал е бил прекосен от 12 000 кораба, а Суецкият от 17 000.

„Основната цел на този проект е да намали потенциалните рискове от корабите, пренасящи опасни материали“, сподели с репортери турският министър на транспорта, мореплаването и комуникациите в Анкара през януари, когато бе обявен маршрутът на канала. „Освен това с урбанистичните проекти, които ще бъдат реализирани по протежението на канала, целим да създадем по-добри и по-модерни условия на живот за нашите граждани.“

При Черно море каналът ще бъде свързан с новото летище на стойност 10 милиарда евро, което ще бъде отворено тази година и което ще разполага с най-големия закрит терминал в света. Годишно през него се очаква да минават 200 милиона пътници и да има въздушен товарен център, който според Турция ще изтегли трафика от много европейски летища. Нова магистрала, минаваща през горист район покрай черноморското крайбрежие, ще захранва летището, а канал „Стамбул“ ще пренася товари от Европа за Азия.

Важно е да добавим, че районът е разположен от двете страни на една от най-активните разломни линии в света, но правителството твърди, че е взело предвид вероятността от земетресения и цунами и се е постарало да минимизира влиянието на проекта върху околната среда.

Въпреки това еко експертите твърдят, че правителството не се е консултирало с тях. Те имат сериозни критики към мащабния проект и казват, че той може да има сериозни екологични последици и да застраши и без това оскъдното водоснабдяване в района.

„Всъщност подобни проекти наричаме „екоцид““, казва Джихан Байсал, учен, който изследва градското развитие в Турция и е член на Northern Forests Defense.

„Тези три проекта са взаимосвързани и се захранват един друг. Идеята е да качат цените на имотите и да лансират строителния сектор, защото това задвижва зъбните колела на икономиката.“

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах