сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Последният лед

5.1.2018 г.

Според прогнозите по-късно през този век морският лед, покриващ голяма част от Арктика, ще се свие до тясна ивица над Гренландия и Канада. Тя ще се превърне в убежище за белите мечки и други диви животни, борещи се за оцеляване.

Първо виждаме следите от убийството: стряскащо огромно алено петно, вероятно кръвта на пръстенчат тюлен, върху покрития със сняг лед. После се появява и бялата мечка. Голяма е – може би 225 кг, следвана от едно малко. Тъкмо са скочили в дълга пукнатина с вода сред замръзналото море. След броени секунди отново са навън и тичат по леда, изплашени от нашия приближаващ хеликоптер. Дългото тичане може да навреди на белите мечки: маста и кожата толкова добре ги изолират, че рискуват да прегреят. Франсоа Летурно-Клутие, нашият квебекски пилот, набира височина и майката с малкото забавят до ходом.

Следваме ги няколко минути и после Летурно-Клутие внимателно приземява хеликоптера на леда на около 100 м от тях и гаси двигателя. Няколко безкрайни секунди се наслаждаваме на гледката – мечки на фона на иначе пустата безбрежност от сняг и лед и безбройните плитки езерца от топенето, отразяващи високото лятно слънце, обрамчено от бледи червени и сини ореоли. После истеричният вой на перката на хеликоптера разваля магията и ние се издигаме и завиваме на югозапад към нашия лагер на най-северния край на о-в Бафин, Канада, на около 1100 км северно от Хъдсъновия залив.

След няколко десетилетия подобни панорами вероятно няма да съществуват през лятото – поне не и тук. Със затоплянето на планетата летният морски лед и целият прекрасно приспособил се живот, който той поддържа – мечките, тюлените, моржовете, китовете, арктическата треска, ракообразните и арктическите водорасли, – най-вероятно ще изчезнат от района на Бафин. През 80-те години спътникови данни показали, че в края на лятото арктическият морски лед се разпростирал върху средно 7,5 млн. кв.км. Оттогава насам сме загубили повече от 2,5 млн. кв.км.

Климатичните модели показват, че до 50-те години на нашия век ще останат по-малко от 520 000 кв.км целогодишен лед. Остатъците ще заемат компактен район – не тук, а по на север, над Гренландия и канадския о-в Елсмиър. Тази свила се цитадела ще бъде последно убежище за много от дивите обитатели на Арктика.

„Животните, чийто живот зависи от ръба на морския лед, ще се трупат там през лятото“ – казва морският еколог Енрик Сала, ръководител на проекта „Девствени морета“ на Националното географско дружество.

Сала е дошъл на Бафин заедно с водолази и оператори, за да документира обречения леден свят тук – и да обоснове каузата на опазването на „последния лед“ по на север. Откакто постави началото на „Девствени морета“ преди десетина години, проектът е допринесъл за защитаването на около 8 млн. кв.км океан. Но съхраняването на останките от арктическия лед, за което ще е нужно съдействието на Гренландия и Канада, ще бъде най-амбициозното му начинание.

Освен това е и най-належащото. „Арктика се променя по-бързо от което и да било друго място“ – казва Сала, а с оттеглянето на ледовете тук могат да навлязат корабоплаването, риболовът и добивът на нефт и газ. Ако искаме да опазим морския лед и неговите обитатели, това трябва да се случи, преди експлоатирането на арктическите ресурси да е станало неудържимо.

На сателитните снимки и може би в нашето въображение леденият пейзаж, покрил като глазура върха на света, изглежда статичен – като бял еднообразен континент, вечен и неподвижен. Всъщност представлява хаотична маса от плаващи ледове, тласкани от ветровете и теченията и носещи се от единия до другия край на Арктика по време на многогодишните си пътувания.

„Хората не разбират Арктика – казва океанографът Стефани Пфирман. – Мислят си, че е плътна и че когато се топи, се топи само по краищата. Не осъзнават този неин динамичен аспект.“

През 2010 г. Пфирман била част от екипа, идентифицирал най-вероятното местоположение на последния летен арктически лед – работа, която допринесе за насочването на усилията на „Девствени морета“. Тя и колегите й установили, че ветровете и теченията са се наговорили да насочват плаващия морски лед от цяла Арктика към северния край на Гренландия и канадския Арктически архипелаг. Година след година огромни ледени късове се трупат в тази сравнително спокойна зона. Част от леда тук е на няколко десетилетия и достига дебелина над 25 м.

Пфирман и колегите й установили, че към средата на века това ледено убежище ще пази единствения целогодишен лед в Арктика. При някои по-ранни климатични модели – обяснява Пфирман – южната периферия на арктическата ледена покривка просто се свивала със затоплянето на планетата, докато накрая се установявала точно около Северния полюс. „В това обаче няма никакъв смисъл – казва тя. – Няма причина ледът да се струпа на Северния полюс. Той просто ще продължи да се движи, докато не се блъсне в нещо.“

Въпреки рязкото свиване, което ни очаква през следващите няколко десетилетия, дълга и тясна ивица целогодишен лед ще се задържи до края на нашия век. Ако можем да сложим край на нашата зависимост от затоплящите света изкопаеми горива, тя може би ще оцелее дори по-дълго – чак до момента, когато евентуално бихме открили начин да отнемем достатъчно въглерод от атмосферата, за да охладим отново планетата. „Някои хора твърдят, че е безнадеждно, тъй като сме поели курс, по който целият лед ще изчезне – казва Пфирман. – Но ако погледнете климатичните модели, ледът главоломно се свива, оставяйки след себе си дълга опашка, която ще ни осигури малко време да действаме и може би да смекчим затоплянето.“

Ледът, който се запази в Арктика, би могъл да осигури стабилна среда, макар и доста ограничена, за зависещите от леда организми. „Не можеш да поддържаш местообитание, ако ледът непрекъснато се движи насам-натам – казва Пфирман. – Всъщност систематично ще се трупа по бреговете на Гренландия и Канада.“

„Това е нещо ново“ – казва Тео Икумак, навежда се и посочва фин зелен филиз на скалния бряг край лагера. Той е водач и съветник на нашата експедиция – 60-годишен и родом от близкия до Бафин о-в Иглулик. Юнският следобед е студен и мъглив. Заливчето, покрай което крачим, още е замръзнало. Икумак е преметнал през рамо пушка – ако се наложи да сплашим някоя бяла мечка.

Малкият зелен стрък, висок само няколко сантиметра, си няма име на инуитския диалект, който се говори в тази част на Арктика. Икумак знае само, че е поредният пример за това как се променят земята и животът тук. По време на разходката подминаваме и други нови елементи в пейзажа: големи кръгли ями, получили се вследствие топенето на вечната замръзналост.

По-късно през деня в голямата палатка, където се храним, Икумак ми казва имената на някои арктически животни. Аарлук – „убива всичко“ – е косатка. Тингугликтук – „лош черен дроб, не го яж“ – е ушата чучулига. Само че някои животни са толкова нови в Арктика, че поне Икумак не знае имената им.

С напредването на глобалното затопляне растителни и животински видове са започнали да се местят от юг на север. Тази тенденция само ще се ускорява – казва биологът Брендън Кели. Със свиването на местообитанията на арктическия живот различни видове ще бъдат тласнати към по-близък контакт в сравнение с когато и да било.

„Съществува възможност за масово разбъркване на гените в целия Северен ледовит океан“ – казва Кели. По причини, които учените още не разбират, морските бозайници са съхранили същия брой хромозоми – ключово изискване за хибридизация, докато се разклонявали в различни видове и дори родове.

„Така накрая имаме неща – обяснява Кели, – които иначе бихте определили като различни родове, които обаче всъщност са способни да имат плодовито хибридно потомство. Добър пример са гренландските тюлени и качулатите тюлени, които отнасяме към различни родове – само че сме ги виждали да се чифтосват в дивата природа. Освен това има данни и за хибрид между белуги и нарвали.“ Т.нар. пизли – кръстоски между мечки гризли и бели мечки – вече обикалят из Арктика. Генетични изследвания са показали, че белите мечки са започнали да се развиват от гризлитата в рамките на последните 500 000 години. Глобалното затопляне заплашва отново да обедини двата вида.„Не става дума просто за екологична прогноза– казва Кели –. Говорим за еволюционни промени – доста ускорени.“

 Според нея крайният резултат вероятно ще бъде огромна и невъзвратима загуба на генетично разнообразие. Но дори и да не беше това случаят, дивите животни в Арктика пак щяха да имат проблем. „Променяме местообитанията толкова бързо, че дори и да разполагаха с генетичното разнообразие да реагират, може би няма да им стигне времето.“ За някои от емблематичните видове на света последната ледена област може би ще бъде въпрос на оцеляване или изчезване.

„Спокойно е, нали?“

Енрик Сала се усмихва. Гледаме на изток през замръзналия простор на залива Нейви Борд към о-в Билот на няколко километра от нас. Слънцето е изгряло, времето най-сетне се оправи и вятърът почти стихна. След повече от седмица чакане Сала и неговият екип от водолази нямат търпение да изследват откритите води около двете островчета край западния бряг на Билот. След няколко седмици водораслите ще са нацъфтели, водата ще е мътилка и ще се изпари всяка възможност за подводни снимки. Сега обаче морето тук едва-що започва да кипи от живот. През следващите няколко дни, ако времето се задържи, Сала и останалите членове на експедицията ще запечатат красотата на това, което ще бъде загубено, ако не успеем да опазим последния арктически лед.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Януари 2018
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах