сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

По забравените пътища на Централна Азия

30.11.2017 г.

Запленен от суровата и неопитомена красота на Централна Азия, българският експерт по оцеляване Филип Лхамсурен потегля от Родопите през 2013 г., за да прекоси сърцето на континента от запад на изток.

За него пътуването е „не просто авантюра, а избор, който ми разкрива по-добре как да живея истински“. Филип избира труднодостъпни, непознати и слабонаселени местности, които му позволяват да се отдалечи от обвързаностите и удобствата на модерното общество и да се приближи до човека и природата. Едно изключително изпитание за тялото и духа, от което се ражда пътеписът „Забравените пътища. От Родопите до Памир“ (издателство „Вакон“).

Петмесечното приключение обхваща маршрут от над 10 000 километра, които Филип изминава сам – с велосипед и оскъдна екипировка. Той прекосява Турция, Грузия и размирните райони на Северен Кавказ – Осетия, Ингушетия, Чечения и Дагестан. Авантюристът ни пренася и през останалите бивши съветски републики Казахстан и Узбекистан, за да достигне Таджикистан и Киргизстан, където се намира заветната му цел – планината Памир.

В прегръдката на седемхилядника със сурова красота

Величествена и неумолима, Памир е една от най-високите планински системи на Земята и се простира в цели четири държави – Афганистан, Таджикистан, Киргизстан и Китай. От югоизток е заобиколена от планините Каракорум и Хималаите, на запад – от Хиндукуш, на север – от Тяншан, и на изток – от Кунлун.

Най-високата точка на Памирското плато е връх Исмаил Самани (7495 м), който през годините е променял своето име: между 1932 и 1962 г. е наричан „Сталин“ (в чест на 55-ата годишнина на диктатора), а от 1962 до 1998 г. – Комунизъм. Сегашното си име памирският първенец получава от създателя на днешен Таджикистан.

Трудно е да бъде описана планината цел на експедицията. Усещането, което остава у автора, е за свобода, спокойствие и усамотение, които отговарят на копнежа му за единение с природата: „Памир е не просто приключение, а терапия, жизненоважна тренировка, която включва в себе си най-изчистените понятия за живот и простичко щастие“.

Палитрата на Централна Азия

Подобно на непостоянните температурни амплитуди из азиатските ширини пътеписът представлява една своеобразна авантюра на контрастите. Вълнуваща вихрушка от емоции и чувства, родени в крайности – от чистосърдечни взаимоотношения и неподправено гостоприемство до изявена агресия, нищета и престъпност. В Казахстан например Филип многократно е канен да започне работа или да приеме исляма; широката номадска душа приютява странника, дарявайки му не само подслон и храна, но и приятелство за цял живот. Кавказката радушност пък преминава в открити намеци за брак с местна девойка. В турския мегаполис Истанбул обаче надделяват негативните преживявания – освен с чай и предложение за подслон, приключенецът е посрещан с крясъци, плюене и хвърчащи бутилки от преминаващите автомобили.

Пътувайки към целта си, Филип бива гонен и хапан от кучета, мъчат го студът, влагата и горещината, жаждата и оскъдната храна. Натрупало умора по безмилостните склонове на Памир, тялото му едва се преборва с дизентерията. Ала с всяка следваща крачка Филип не само ни разкрива нова багра в шарената палитра от народи, религии и култури, но и осъществява едно своеобразно пътуване към самия себе си. Пътуване, което ни учи, че трудностите са начин да преодолеем страховете си и да осъзнаем истинския смисъл на живота. Напълно подвластен на разнообразните вълнения, читателят затваря книгата, закопнял да тръгне по забравените пътища на Азия.

Специално за вас, читателите на „Нешънъл Джиографик България, издателство Вакон предлага този завладяващ пътепис с -13% отстъпка и безплатна доставка за цялата страна: само кликнете тук.

Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах